![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
Беше еднокрака жена, придружена от едноока котка.
— Коя е тази? — попита професорът. Търчеше задъхано зад тях, следван от Дженива Маккан и Вет, трима мъже с пушки, един с разпятие и териера, със завързана на шията носна кърпичка. — Говори ли английски?
Преди да бъде осъществен какъвто и да било контакт, котката изви гръб и изфуча срещу кучето, което първо подскочи от изненада, после започна да лае яростно. Няколко души се опитаха едновременно да го сграбчат за кърпата, но при рязкото навеждане си удариха главите. Котката се изкатери чевръсто по гърба на своята господарка — маневра, която й осигури тактическо преимущество.
Докато териерът Тими бе заловен и изведен далече от мястото на срещата, професор Ксавир пристъпи към непознатата и я попита:
— Бихте ли ни осведомили къде точно се намираме? Зная, че сме някъде в Медулата, но кое е това ниво?
Жената не отговори. Стоеше и го гледаше, сякаш въобще не я бе заговарял.
Нещо в дрехите й, в странния тен на кожата й и в изцапаното й лице, в осанката й и в балансиращата на рамото й котка накара Доджър Гилеспи да я попита:
— От колко време сте тук?
Жената обмисли въпроса и отговори на английски:
— През целия си живот.
— Абсолютно невъзможно — завъртя глава Ксавир, до когото стоеше Дженива Маккан. Беше прав, жената изглеждаше поне на шейсет, а корабът не можеше да се похвали с подобна почтена възраст.
Дженива изтика Бен напред и застана до нея.
— Дженива Маккан, Девети канал — представи се тя, като бърчеше нос от миризмата. — Бихте ли ми казали как се озовахте на борда?
Еднокраката жена ги огледа последователно. Лицето й не беше се променило от момента на появяването им.
— Знаете ли, че „Изобилие“, станцията, на която се намираме, е в движение? — попита Бет. — Знаете ли, че…
— О, стига, Бет — прекъсна я Дженива. — Няма нужда да я покровителстваш. Я дай отблизо котката.
За първи път Бет отказа да се подчини.
— Знаете ли, че летим към Проксима Центавър? — говореше настоятелно тя.
— Каква станция? — попита жената.
— Тази станция! — избухна неочаквано Дженива и плесна с длан стената. — „Изобилие“! Вие как я наричате?
Но отново не получи отговор.
Точно в този момент, сякаш за да илюстрира по-добре обсъжданата тема, корабът изпълни едно от периодичните си разклащания, като внезапно забавяне на асансьор. За частица от секундата, гравитацията изчезна, сетне всичко отново застана на мястото си.
— Видяхте ли! — извикаха всички. — Какво ще кажете затова?
Жената се ухили почти зловещо и промълви:
— Паяци!
От всички най-много я харесаха децата.
— Ами че тя прилича на вещица! — бе единодушното им заключение.
Жената не им обърна внимание. Стъпвайки с изумителна енергичност, тя ги поведе през една тясна, събираща се горе цепнатина, към уединена котловина, пълна с дим, където дузина нейни съплеменници седяха и грееха тела край огън, подклаждан от изсушени растения.
— Страхотно — бе лаконичният коментар на Лойд.
Имаха бледа кожа, червеникави пришки под очите и по вратовете си и къдрави, масурести коси. Те разглеждаха новодошлите с незаинтересувани очи, докато отпиваха с метални канчета кафеникавата помия във варела над огъня.
Имаше един обгорял и очукан метален контейнер, който те или някой друг бе довлачил дотук чак от доковете, и сега го използваха за жилищно помещение. Бет го засне от няколко гледни точки, като се спря подробно на скъсана книга и очевидно ценена от всички стара чанта, а през това време Дженива разпитваше Катсингълови за първите им впечатления от това изгубено племе.
Професор Ксавир показа на насядалите около огъня скиците, които носеше.
— Търсим тази жена — обясняваше им той. — А също и ей такива надписи по стените.
— Не съм виждал таквиз неща — обади се един мъж, който дори не бе погледнал рисунките. Никой от тях не знаеше нищо за капеланците и фраските, нито бяха срещали наблизо извънземни. Изглежда нямаха представа, че се намират на милиони километри от Земята, а и новината не им направи никакво впечатление.
— Добре, сега ще ви покажем едно филмче — упорстваше професорът и даде знак на техниците да се подготвят. — Ще ви помоля да се съберете край мен.