![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
— Приятно ми беше да се запознаем, госпожице Джут — подметна мъжът.
Откъде ли го познавам, зачуди се отново Табита. Кой, по дяволите, е той?
Марко Мец си събираше дрехите. Гащите му се бяха закачили за изкуственото коляно. Беше си възвърнал изгубеното присъствие на духа и пак бърбореше:
— Капитане, искам да знаете, че съм ужасно благодарен за начина, по който се справихте с тази сложна ситуация…
— Марко, аз пък искам да си платиш шибаната сметка.
Върнаха се с бронираната кола на Кени. Сой беше на волана, а Клег и останалите момчета ги следваха с пикапа. Пленниците бяха завързани на седалките си. Капитан Джут беше изненадана, когато установи, че се намират съвсем близо до Монтгомъри, а не в някоя отдалечена дупка.
Главоболието се върна, по-лошо от всякога. Тя глътна още няколко таблетки.
— Свържете ме с Понса — нареди. — Искам да говоря с господин Спинър.
Спинър беше при пулта за управление.
— Капитане — поздрави я той, неспособен да скрие изненадата в гласа си.
— Как е положението? Всичко наред ли е? Все още ли се движим? Надявам се, че не висим безпомощно сред пространството?
Спинър се облещи, учуден от внезапния й интерес. След това реши да й докладва с пълни подробности:
— По-рано забелязаните среднобордови флуктуации изглежда започват да утихват — заговори той, като гледаше бележките си от разтворената пред него папка. — Все още не получаваме каквито и да било сигнали от близо 85% от диенцефалонните станции. Алис потвърди трийсетсекундна хиперактивност от неидентифициран текториален източник, Палеокортикален, около 3,03. Друго за докладване няма — приключи той с облекчение.
Думите му профучаха покрай нея като метеори. Когато отмина и последният, тя въздъхна:
— Продължавайте в същия дух, господин Спинър.
Първият офицер погледна през рамо.
— Тук има една делегация…
Само това й липсваше.
— Кои са пък сега?
— Веспанци. — Той разшири прозореца така, че да може да ги види — едровати, кафеникави, като мутирали двукраки морски тръстики.
— Казват, че той се оплаквал от увреждане…
Защо, за Бога, я занимаваха с подобни неща?
— Кой се оплаквал?
— Корабът, казват… — обясни Спинър. — Дочували някакви звуци.
— Я ги разкарайте оттам — нареди тя. — Нека Зое се погрижи за това. Да й напишат доклад или каквото могат. Край на разговора.
Тя помълча малко, сетне се наведе към Кени.
— Ако друг път видиш, че тръгвам насам, не ми позволявай — прошепна му тя.
Никаква реакция.
— Хей, да не съм го казвала вече?
Той се усмихна безизразно и синият му език щръкна навън. Джут се извъртя и блъсна с юмрук бронирания прозорец на пангото. След това наведе глава и се зае да масажира слепоочията си с показалец и палец.
Покрай нея се занизаха ден след ден, едни и същи лица, мръсни чинии и сивкави, трептящи монитори. Дрога, оръжия, топящи се часовници. Май наистина беше загазила здравата.
3.
Вълна от страх започна да залива дори цивилизованите региони. Хронофобията, предизвикана от откриването на сривовете във времето, постепенно бе изместена от страха от белия цвят. Белите котки носеха нещастие. Хората започнаха да ги изтребват, защото твърдяха, че носели болести или били прекалено капризни за отглеждане. Стените и мебелите в Комитета за подобряване на околната среда бяха пребоядисани в други цветове. Рори извади от репертоара на Прозореца изгледите от Антарктика, Архангелск и Аспен. „На мен са ми любими — обясни той, — но посетителите не ги обичат.“
По време на карнавалите хората изрисуваха лицата си в черно. Мармадюк Флешер де Бре отиде толкова далеч, че се издокара в черна тога и висока, лъскава катранена шапка. Това предизвика всеобщ смях.
Сега на мода бяха пътуващите веспански циркове. Появата им предизвикваше радостни възгласи.
— Добре направи, че организира това представление — заяви Карен Нарликар на Доркас Мандебра и й предложи торбичка с пуканки. — Дори не знаех, че има нещо подобно. Ей, не е ли страхотно? Браво! — извика тя и изсвири с пръсти на веспанеца, който балансираше с нос върху изпънато въже.