![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
— Карен, познаваш ли Тилт? — попита я Доркас. — Тилт, нека ти представя Карен, моята най-добра приятелка. Карен, запознай се с Тилт… — тя скри устата си с ръка и зашепна: — Няма да го представя с цялото му име, за да не го обидя. Той е чудесен. Организира всичко.
Организаторът изсъска нечленоразделно и се сгъна над ръката на Карен. Стори й се странно познат.
— Ама вие не бяхте ли един от онези, дето устройваха схватките с перки в Пауновия парк? — попита го тя. И онова представление — „Излишък“, дето го играеха в „Мъркюри Гардън“? Наистина беше страхотно!
Веспанецът поклати глава.
— Тоз последният концерт в памет на мой убит жена — произнесе той с нисък, натъжен глас.
— Убита? — ахна Карен. — Тилт, но това е ужасно. Какво се е случило?
Никой не можеше да изглежда по-печален от веспанеца.
— Тя застреляна, госпожо, мда, моя Ирскорайтюет, която дала толкоз много живот.
Последното обърка напълно жените.
— Искате да кажете, че е раждала много, така ли? — попита Доркас, сбърчила озадачено чело.
— Тя доктор, госпожо — Веспанецът завъртя едно голямо, кафяво око право нагоре и въздъхна. — Но сега застреляна. Убита от тоз получовек, полумъртвец, ааах…
— Той знае кой го е направил — осъзна Карен.
Организаторът подсвирна през конските си зъби. След това закима енергично.
— О, мда.
— Тилт, но това е ужасно! — плесна с ръце Доркас.
— Виж какво — обърна се Карен към нея. — Защо не кажем на червените барети? Сигурно и той ще се съгласи момчетата да се погрижат за това, нали?
— Но, разбира се, господин Топас ще отмъсти за накърнената чест. Господин Топас! Господин Топас! Тук има едно същество, което се нуждае от вашата помощ!
Възлюбеният на госпожа Топаз отметна кестенявата си грива.
— Скъпи дами, щастлив съм, ако мога да ви услужа за някоя справедлива кауза.
Неговата изгора отново беше пияна. — Той е будоарен рицар! — възкликна хълцащо тя. — Майстор е да ти направи кефа, слушайте кво ви казвам! — при тези думи тя сграбчи своя герой за пакета и двамата се преметнаха назад през пейката.
— А сега — обяви конферансието, — непознат и нечуван, цирк „Никсо“ представя това същество, символ на чистотата и добротата, това магично творение, каквото не познава никой друг свят, единствения и уникален еднорог!
Еднорогът излезе на сцената, воден от две малки момичета. Не изглеждаше никак добре. Хълбоците му бяха хлътнали, а рогът — увиснал. Но не това бе причината за всеобщия смут. Животното беше бяло на цвят!
— Какво ужасно, ужасно създание! — извика Доркас Мандебра, докато всички останали извърнаха глави.
Тилт даде знак на конферансието и нещастното същество беше изкарано набързо от арената. На негово място се появиха половин дузина жонгльори, които подмятаха нагоре най-различни предмети.
— Моите извинения, госпожи, извинения — закланя се веспанецът притеснено.
— Сигурно е бил фалшив — опита се да внесе малко успокоение и Доркас, макар още да потръпваше от гледката.
Капитан Джут си играеше с новия пулт, който бе накарала да инсталират в апартамента й. Освен това тъкмо прелистваше различните предложения за Второто интегриране.
Ставаше въпрос за научни проекти, всичките, по нейно мнение, еднакво мъгляви и объркани, по своята същност интелектуален еквивалент на фобиите и маниите, завладяващи от време на време значителни части от населението и предизвикващи епидемии от нескончаемо и непонятно бърборене. Ширеха се пророчества, избухваха враждебни настроения, основаваха се нови религии. Специалисти по времеизмерването и сривовете във времето се вкопчваха гуша за гуша. Отхвърляха се, осмиваха се или се подлагаха на съмнение теории за една или друга отличителна черта на фраската архитектура и техника. Всичко това бяха глупости, не по-значими от темпераментното свирукане на палернианците. Капитан Джут не разбираше и половината от написаното, а и не даваше пукната пара за него.
Тя вдигна глава и забеляза едно малко бяло момиче.
Беше наистина съвсем мъничко, може би седемгодишно, облечено в рокля с широки ръкави. Имаше руса коса, пристегната с черна кадифена лента. Стоеше пред вратата, която въобще не бе чула да се отваря.