Открадни си свят [bg]

Медицинската сестра вдигна пистолета към тавана и заговори със странно безжизнен глас:

— Ако не можеш да си платиш, ще трябва да си приберем обратно атрибутите — заяви тя.

Тя извади чифт клещи от джоба на ризата си. Мършавият мъж измъкна скалпел.

Спалнята имаше две врати. През всяка от тях внезапно бликнаха заслепяващи сребърни лъчи. Мършавият мъж изпусна скалпела и пистолета и ги последва на пода. Сестрата се извъртя, но Клег вече бе преместил огъня върху нея. Две космати лапи обгърнаха едрия водач отзад и едната го стисна за шията, а другата изтръгна копието от пръстите му. Мъжът направи опит да си го върне. Блеснаха добре заточени нокти и ризата му се обагри в алена кръв. Едрият мъж се преви с болезнено разчекната уста. Трантът го препъна назад, удари го през лицето и го повали. След това отвъртя енергоострието на копието. Клекна до мъжа, вдигна го, сякаш беше чувал със стиропор, и го блъсна в стената. Когато отново се наведе, ноктите му зачегъртаха оголената му шия и се спуснаха надолу към корема. Мъжът ги проследи с изцъклени очи.

Имаше няколко въоръжени телохранители със сервоусилващи костюми. Кени нареди на трима от тях да пазят едрия мъж. Други двама обезоръжиха медицинската сестра, доста безцеремонно. Застиналата на лицето й маска на безразличие не трепна нито за миг. Едва тогава изправиха мършавия мъж на крака и напръскаха раната в рамото му с кръвоспираща пяна. Клег погледна надолу към треперещия Марко и очевидно го позна. Останалите също приключиха с обезопасяването на периметъра и втренчиха очи в капитан Джут. Цялата операция бе отнела не повече от десет секунди.

Табита се надигна и почеса транта под брадичката.

— Отлично — похвали го тя. След това приближа злощастното трио, чиито членове още не се бяха свестили. Зачуди се кой ли е едрият мъж и защо й изглежда познат.

— Кени, разкарай тия хора от тук — подметна тя през рамо. — Не желая да ги виждам.

Тя се огледа и прочете неохота по лицата на момчетата. Жадуваха за бой. Все щяха да си намерят нещо подходящо из тъмните улички.

— И внимавайте — предупреди ги тя, докато закопчаваше копчетата на ризата си. — Тези двамата са програмирани.

— Всеки е програмиран — изръмжа Клег.

Капитан Джут се извъртя и впи очите си в него.

— Не съм те питала за мнението ти — просъска тя.

Кени реагира мигновено — пристъпи напред и зашлеви непокорния си подчинен през лицето с опакото на лапата си.

— Разкарайте ги от тук веднага! — изпусна си нервите Табита.

— Давай оръжия! — нареди трантът и посочи едрия мъж. Той го изгледа хладно, почеса се по брадичката и преглътна отговора. След това се надигна, пристъпи напред и положи едрокалибрен пистолет на леглото.

— Внимавайте с това — промърмори той. — Не е детска играчка.

Кени просъска отново. Капитан Джут протегна ръка.

Мъжът докосна с показалеца на дясната си ръка маншета на лявата. В същия миг дулото на един пистолет се забоде в ухото му, втори се долепи до шията му, но той само оправяше гънките на ризата си. След това кимна на подчинените си да го последват. И тримата се изнизаха като добре обучени войници при отстъпление.