Открадни си свят [bg]

Момичето изтича при нея, спря и се поклони елегантно, след което я попита:

— Извинете, госпожо, вие ли сте кралицата?

Джут осъзна, че се е облегнала на стената и сърцето й бие лудо.

— Светлина! — почти извика тя.

Момиченцето падна на колене и долепи длани. Имаше големи и тъжни очи и изпъкнала напред брадичка.

— О, простете, Ваше величество, не исках да ви изплаша! Нали няма да наредите да ми отсекат главата, защото ми трябва, за да си уча уроците!

Лампите светнаха и Табита забеляза, че може да вижда през тялото на съществото.

— Алис, какво е това?

— КОЕ КАКВО Е, КАПИТАНЕ?

Табита зажумя, отвори очи и произнесе:

— Това тук. Пред мен. Какво е?

— ЛИПСВА ИНФОРМАЦИЯ, КАПИТАНЕ. ИСКАТЕ ЛИ ДА ИЗВИКАМ ОХРАНАТА?

— Не. Но бъди готова.

Беше холограма, образ, също като проклетата птица на Марко Мец. Но как се бе озовало в апартамента й?

— Какво си ти? — попита го тя.

— О, нищо, предполагам, че знаете — отвърна детето. — Един скромен вестоносец.

— Е, добре — кимна Джут. — Да чуем какви вести ми носиш. Аз съм кралицата.

— Може да сте кралица, но коя по-точно? Защото те са толкова много. Има кралица Отвън, кралица Отвътре и Кралица на кучетата, а също техни величества Червената кралица и Бялата кралица. Освен това има Червен крал, който обаче само спи и нищо друго.

— Ставай — заповяда Табита.

Холограмата скочи на крака и оправи смачканата си фуста. Сетне отново се поклони лекичко.