Открадни си свят [bg]

2.

Капитанът се пробуди в мрак. Имаше някой в леглото до нея. За момент си помисли, че е Саския, но беше мъж. Усещаше тялото му, типичната миризма. Все още сънена, тя се надигна пипнешком и тръгна към банята.

В коридора цареше непрогледен мрак, бяха изгаснали дори биофлуоресцентните аварийни лампи. Сигурно отново бяха изгорели. Защо ли никой не ги сменя, помисли си тя с раздразнение.

Когато най-сетне откри банята, тя не беше там, където очакваше. Едва тогава през замъгленото й от съня съзнание се прокрадна мисълта, че апартаментът не е нейният. Тя се огледа, чудейки се къде ли е попаднала.

Е, поне беше в нечий апартамент. Защото последния път я бяха открили на доковете, където бе отишла да разглежда изоставените кораби. Никой не можа да обясни как е стигнала дотам, без да я забележат, без да падне в някоя дупка и да си счупи врата и без някой да се възползва от възможността да й види сметката.

Главата я цепеше. Болката беше почти нетърпима. Тя се подпря на стола и кой знае защо се замисли за Саския Зодиак.

Спомни си последния път, когато бяха заедно в леглото. Правиха любов естествено, а сетне Саския седна и зачете книга, докато Джут лежеше и си мислеше за Кени и момчетата. Сети се, че лицата на някои от тях й бяха напълно непознати, макар да беше сигурна, че бе одобрила лично избора на всеки един. Зачуди се защо не се отърве от тях и не започне наново. Накрая реши да поговори с Луцифер и да види какво ще й предложи.