![Игра на духове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/4/igra-na-duhove-bg-download.jpg)
Игра на духове [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #15
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547339576
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на духове [bg]». Краткое содержание книги:
Уеб. Ластрейд твърдеше, че знае какво прави, но шибаната игла болеше отвратително, а кожата около дупката остана посиняла и чувствителна.
В ъгъла седяха неколцина студенти и пиеха вносна бира с име, което Филип дори не можеше да произнесе. Откакто беше тук, телефонът му бе звънял вече три пъти, но той не му обръщаше внимание. Не му се говореше с Майка.
Излъга Ластрейд, като му каза, че ще се обади тук-там след срещата с италианците. Всъщност нямаше на кого да се обади. Колкото и да омаловажаваше властта и позициите им, Бернардо и неговите хора бяха влиятелни мъже. Никой друг не би могъл да му предложи нужното поле за изява. Филип се беше въртял в периферията на други сделки през годините и знаеше имената на половин дузина хора, които биха работили с Уеб, но това бяха все дребни риби. Само Майка имаше достъп до важните имена, но нямаше да ги сподели със сина си. Без връзките на Ластрейд Филип нямаше да стигне дори до Бернардо и неговите хора, а ето как добре се развиха нещата.
По средата на третото питие започна да размишлява дали да не приеме предложението на Майка. Можеше да замине за известно време, да си поживее някъде. Когато се върнеше, щеше да се радва на всички удобства в живота. Нямаше да се налага да работи, ако не желае. Можеше да постъпи в колеж, да учи нещо. Умееше да рисува. Учителят му по изобразително изкуство в гимназията беше убеден в потенциала му. Можеше да кандидатства в Училището по дизайн в Роуд Айлънд. Ако не го приемеха, можеше да убеди Майка да направи дарение, та да променят решението си.
- Майната му - каза той на глас и една от студентките в ъгъла се обърна да го погледне.
- Какво зяпаш, кучко?
Тя се обърна отново към приятелите си. Филип успя да съсипе разговора им, в това нямаше никакво съмнение. След няколко минути цялата групичка си тръгна.
Не, нямаше да вземе жълтите стотинки на Майка. Със същата сила можеше да отреже собствените си топки и да ги хвърли в реката. Светът щеше да гледа на него като на мамино синче, а той беше нещо повече, много повече. Тери Нейкъм го беше научил в последния момент, Винсънт Гарон също. Двамата бяха умрели от неговата ръка в рамките на няколко дни. Беше показал на Майка, че е способен и на други неща, освен да избавя дърти старци от мъките им. Но дали това имаше някакво значение за нея?
Не, затова все нещо щеше да застигне и нея.
Телефонът му завибрира отново. Този път не беше Майка, а Ластрейд. Реши да вдигне. Можеше да си намерят някой клуб, да си поговорят с момичета - почтени местни момичета, а не тези накипрени курви от университета. Филип не изпитваше особен интерес към жените, но знаеше, че може да вбеси Майка, ако заведе момиче в апартамента.
- Да.
- Къде си?
Филип каза името на бара.
- Идвам да те взема.
- Защо?
- Стиви се свърза с мен. Ще стане. Чуваш ли? Ще стане.
68.
На пръв поглед изглеждаше странно, че Мишел Сулиер се е посветила на развенчаването на медиуми, ловци на духове и теоретици на апокалиптични конспирации. Тя обичаше фантастиката и ужасите и беше член на Асоциацията на авторите на книги на ужасите, както и на Историческото дружество „X. Ф. Лъвкрафт“. Фактът, че членуваше още в Американската хуманистична асоциация и Дружеството на скептиците, не ѝ причиняваше никакви затруднения, защото умееше добре да различава фантастиката от реалността. Само защото нещо беше забавно, не значеше, че трябва да вярва в него. Напротив, ако не вярваше, беше още по-забавно.
Тя беше мургава, красива жена и въпреки подозренията на Самнър, напълно хетеросексуална. Наслаждаваше се на интересна ексцентрична връзка с дизайнер на игри, който не можеше да повярва на късмета си да свали такава мацка, но не беше толкова глупав, че да застраши независимостта и личното ѝ пространство. Мишел Сулиер се гордееше, че домът ѝ е обзаведен с добре запазени, употребявани вещи, което включваше и голяма част от огромната ѝ сбирка от книги. Редовна компания ѝ правеше котарак на име Кресуел.
Мобилният ѝ телефон стоеше на масата пред нея. Този ден срещите, лични и професионални, се бяха проточили. Последната приключи чак след девет вечерта. Когато включи телефона си, видя съобщенията от частния детектив на име Чарли Паркър. Реши да му върне обаждането, след като се прибере вкъщи, а може би дори на другата сутрин, най-вече защото се боеше да не се наложи да се срещне с него тази вечер. Беше уморена и беше изкарала цял ден на минерална вода, гадно кафе и още по-гадни бисквити. Мечтаеше си за вана, чаша вино и топла храна. Паркър можеше да почака.
Странно, но по подобен начин се бе отложила и първата ѝ среща с Джейкъб Еклънд, въпреки че тогава беше виновен той. Въпреки това им беше писано да се срещнат - не в романтичен смисъл и не дори за да изградят сериозно приятелство, понеже така и не се сближиха, но защото и тя, също като него, години наред тихо и дискретно беше събирала информация за Мъчениците от Капстед и техния водач, който наричаше себе си Питър Маг.