Игра на духове [bg]

Сали беше впечатлена от Кърк. Винаги го беше смятала за лигльо, въпреки че компютърните му умения компенсираха това, но беше показал завиден дух, докато Сулиер се съпротивляваше. Въпреки това кучката му с кучка успя да фрасне здраво Сали в лицето и сега тя имаше отвратителна синина, която трябваше да скрие с грим.

Бяха взели лаптопа на Сулиер и една кутия с проучвания за Мъчениците. Кърк излезе за кафе и сандвичи със салам и яйце за закуска, а после двамата заедно седнаха да разгледат лаптопа и документите на Сулиер. Сали остана поразена от това, колко много неща е открила Сулиер за миналото на Мъчениците, в това число цели аспекти на историята, за която дори тя не подозираше. Най-притеснителното бе, че Сулиер беше успяла да проследи редица родословни връзки между Братята, невъзпрепятствана от смяната на имена, подпомогната от клюките и хорските приказки. Очевидно нейната информация, заедно с тази на Еклънд, беше довела детектива при тях, въпреки че той твърде късно беше разбрал колко близо е стигнал до Братята.

Кърк преписа от компютъра всичко, което би могло да им бъде полезно, след което извади харддиска и го намушка няколко пъти с отвертка. Щом се приберяха у дома, щеше да го хвърли в камината заедно с документите на Сулиер. Самият лаптоп щеше да иде на бунището на Стивън Лий.

Лаптопа на Еклънд обаче бяха запазили; просто нямаха друг избор. Детективът беше събрал толкова много данни, че Сали още работеше върху тях, но за да ги защити, тъй като беше по-умен, отколкото изглеждаше, беше поръчал да му направят специална операционна система и да му я инсталират върху франкенщайновски компютър, сглобен от всевъзможни части. Системата беше несъвместима с всички драйвери, които Кърк намираше, и дори с кодовете, изтръгнати с мъчения от Еклънд, опитът да копират файловете беше свързан с риск от тотален срив. Кърк се боеше, че ако си играе твърде много с компютъра, може да изгубят всичко на него. Накрая, за да е сигурен, че поне харддискът не може да се извади, той счупи главичките на няколкото винтчета, които го държаха. Това беше идеална защита и сега Кърк мъкнеше проклетото нещо със себе си, в случай че от Сулиер или Тейър има някаква информация, която трябваше да бъде проверена.

Докато бяха в дома на Сулиер, Сали се възползва от възможността да прегледа айфона ѝ. Не го взеха - знаеха колко лесно се проследяват тези устройства, поради което самите те носеха най-примитивни, стари апарати. Не искаха да рискуват дори да го изнесат от къщата и да го изхвърлят някъде по пътя, но за всеки случай тя изтри всички съобщения, след като ги прослушаха. Кърк се опита да ѝ каже колко лесно могат да бъдат възстановени, но тя му изръмжа да си затваря устата. Повечето съобщения бяха свързани с работата ѝ в колежа, а едно - с книгата за Мъчениците от Капстед, предложена от Сулиер.