Игра на духове [bg]

Най-после се чу глас, приглушен от възглавницата.

- Защо ми пречиш да се виждам с татко?

Значи това беше. Господи.

- Защо го казваш?

- Защото е вярно.

- Не, не е.

- Видях писмото в кабинета ти.

Рейчъл се въздържа да попита какво е правила там и защо е ровила в нещата ѝ. Щяха да се върнат на този въпрос по-късно. Освен това, въпреки всичките си странности, Сам имаше силно развит усет към границите - както към своите, така и към тези на другите хора. Вероятно се беше натъкнала на писмото случайно, докато е търсела нещо съвсем невинно. Но доколко беше разбрала правните термини? Както изглеждаше, достатъчно.

- Разбра ли всичко, което пише в писмото?

- Не. Обаче разбрах много неща, а някои от думите проверих в интернет.

Въпреки тежестта на ситуацията Рейчъл едва не се засмя. Господи, какво дете! Тя посегна да погали Сам по главата и в този момент една необичайна подробност си проправи път в паметта ѝ.

Птицата.

Когато полицаите пристигнали в стаята в мотела, намерили там похитителя на Сам, проснат на пода в банята, а в мивката - изгорени останки от птица. Сам каза, че мъжът го е направил, и следователите приписаха някакъв ритуален елемент на действието, особено след като научиха повече за общността му. По-късно обаче, когато Рейчъл взе Сам от болницата, намери в джоба на якето ѝ кутийка кибрит и няколко малки кафяви перца.

„Не е важно - каза си Рейчъл, - няма значение.“

„О, напротив, има“, възрази друг глас, почти като нейния.

- Иска ми се да можеш да се виждаш с баща си - каза тя, - но трябва да вземем предпазни мерки. Има хора, чиято цел е да го наранят, и ако им се удаде възможност, ще се опитат да го направят чрез теб. Това искаше онзи мъж, който те отвлече. Ти пак ще се срещаш с татко. Той може да идва тук и да се виждате у дома, както някога, а ние можем да му ходим на гости в Портланд. Просто няма да може да се виждате и да прекарвате повече време заедно, както преди. Няма как, не и след това, което едва не се случи. Знаеш го, Сам. И баща ти го знае.

- Искаш да кажеш, че татко няма нищо против?

Сам не можа да се сдържи и вдигна поглед към майка си. Очите ѝ бяха зачервени от плач, а лицето ѝ изглеждаше безутешно.

Рейчъл можеше да каже просто „да“, но се беше заклела никога да не лъже дъщеря си.

- Още не съм говорила с него за това, но той ще се съгласи. Ще направи, каквото е нужно, за да те предпази.

- Защо тогава ти е адвокат?

Рейчъл се чувстваше като на боксов мач. Въобще не можеше да отгатне откъде ще дойде следващият удар.

- Защото трябва да бъде официално. Така се правят тези неща.

- Татко няма да позволи.

- Сам...

- Няма! Не искам да живея вече с теб! Мразя те. Искам да живея с него. Искам да бъда с татко!