![Игра на духове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/4/igra-na-duhove-bg-download.jpg)
Игра на духове [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #15
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547339576
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на духове [bg]». Краткое содержание книги:
Сулиер живееше недалеч от църквата „Света Анна“ в двуетажна дървена къща, която не беше нито най-добре, нито най-зле поддържаната на улицата. Боята беше достатъчно свежа, за да не изглежда западнала, но не толкова, че да привлича вниманието на човек, търсещ признаци на очебиен просперитет в прелюдия към обир. Верандата беше спретната и подредена, а градината беше заобиколена с бяла ограда. В къщата не светеше, на алеята нямаше автомобил. Той паркира отвън и пробва за трети път телефона на Сулиер, но още щом чу гласовата поща, затвори. Подкара към центъра на града и си взе стая в хотел „Мариот“. Чу се с Ейнджъл и Луис, които вече бяха изминали по-голямата част от път до Грийнсбърг, Пенсилвания, където живееше Тоби Тейър. Подобно на Паркър и те бяха решили, че е по-целесъобразно да изчакат лошото време да отмине и да продължат на сутринта. Бяха отседнали в някакъв мотел на име „Прескът Ин“ на границата между Ню Йорк и Пенсилвания, в тъй наречения апартамент на Емили Дикинсън, или както се изрази Ейнджъл, в „крилото на депресираните поети“.
- Всичко е в сатен - каза той. - Скъп, но сатен.
- Колко скъп?
- Четиристотин кинта на нощ, въпреки че предпочетохме по-луксозния вариант с шампанско.
- Как иначе.
- Това саркастично ли беше?
- Може би.
- Преценихме, че Рос би се радвал да се чувстваме добре. Ти къде си?
- В Уотърбъри. В „Мариот“.
- Поискай луксозна стая.
- Това е „Мариот“. Вече ми дадоха безплатна вода.
- Е, значи няма от какво да се оплакваш.
Паркър се съгласи.
- Как се чувстваш? - поинтересува се той.
- Тревожа се накъде върви страната и се надявам рехабилитацията да се отрази добре на Сабатия, иначе „Янките“ ще потънат с още двайсет и пет милиона.
- Много смешно. Питам за здравето ти, идиот такъв.
- Добре съм. Малко ме боли.
- Може би трябваше да си останеш в Мейн.
- И какво да правя, да чакам лятото? Трябва да се разсея с нещо. Научи ли нещо ново за Сам?
Паркър му разказа последните новини. Ейнджъл изрази съчувствие.
- Мокси е прав - каза той. - Трябва да се държиш на разстояние и да ги оставиш те да разиграят ръката.
- Мисля, че и аз трябва да се поразсея - отвърна Паркър. - Голяма каша е.
- Погледни го от тази страна: ако е нужна охрана при срещите със Сам, може ние да се заемем. Кажи на адвоката си да скрие тази карта в ръкава си. Може да се окаже печеливша.
Паркър се опита да си представи изражението на Рейчъл, ако ѝ отправеше това предложение. Това поуталожи гнева му и донякъде притъпи тъгата.
- Утре вечер трябва да съм при вас - каза той. - Когато стигнете до Грийнсбърг, вижте дали можете да откриете Тейър и се залепете за него като сянка.
- Притесняваш ли се за него?
Паркър беше включил високоговорителя на телефона си и сега погледна екрана, но нямаше никакъв отговор от Сулиер.
- Засега не, но ситуацията може скоро да се промени.
67.
Колекционера стоеше в мазето на Джейкъб Еклънд и гледаше картата и бележките на стената.
Беше проникнал вътре по най-простия начин: като многократно активира алармата. Първия път разтресе един прозорец от задната страна на къщата. Само след десет минути пристигна един мъж със сиво бееемве, когото Колекционера си спомняше от ескорта на Паркър и приятелите му за срещата с Майка. Огледа къщата отвън, след което влезе и рестартира алармата. Колекционера почака да си тръгне, преброи до двайсет и отново задейства алармата от същото място. Върна се същият мъж, обиколи още веднъж и се качи в колата си, но не потегли веднага, а се обади по телефона.
Когато Колекционера разтресе отново прозореца, алармата не се включи.
Вече в мазето той се чудеше какво ли друго е намерил и взел Паркър оттук. Стори му се малко странно, че Филип и Майка не са поискали да им предаде материалите. Вероятно бяха стигнали до споразумение с Паркър, осъзнавайки, че неговите цели биха могли да обслужат и техните интереси, и просто продължаваха да охраняват къщата на Еклънд. Колеционера огледа внимателно отбелязаните места на картата и прочете ръчно написаните и напечатаните бележки до тях. Като цяло те представляваха резюме на по-подробна информация, съдържаща се може би в папките, които Паркър бе взел. Въпреки това имената и датите на стената говореха достатъчно, за да му помогнат да добие представа за посоката на мислене на Еклънд и да подскажат отговори на някои от терзаещите го въпроси, основният от които беше защо Дон Раут се отнасяше толкова внимателно към предпазните мерки и защо смъртта му беше накарала Опустелите да потръпнат.