Игра на духове [bg]

Междувременно той желаеше най-доброто за Оскар Сансъм. Мъжът излъчваше особено съчетание на примирение и оптимизъм: примирение, че вероятно никога няма да разбере какво се е случило с жена му между изчезването и смъртта ѝ, и оптимизъм, че може да започне отначало или поне да изживее остатъка от дните си, знаейки, че жена му вече не е изгубена в този свят.

Време беше Паркър да забрави за Сансъм и да продължи нататък с Мишел Сулиер и Тоби Тейър. Ала докато се отдалечаваше от Натик, продължаваше да го гризе особено чувство на безпокойство. Защо точно Клаудия Сансъм? Защо именно този случай бе привлякъл интереса на Еклънд?

Помисли си, че ако му остане време, може отново да се върне на този въпрос.

Почти всичко, което Паркър знаеше за Уотърбъри, Кънектикът, можеше да се обобщи с две думи: месинг и часовници. През деветнайсети и двайсети век градът бе забогатял благодарение на производството на месинг, но това приключило през 60-те години, когато „Дейз Брас“ се преместват в Охайо. Успоредно с тази индустрия се развивало и часовникарството. В края на деветнайсети век тук се произвеждал прочутият джобен часовник за един долар „Янки“ на Робърт Ингерсол, а по-късно и часовникът „Мики Маус“. Сега марката „Ингерсол“ беше собственост на азиатска компания, което в определен смисъл описваше накратко проблемите на съвременна

Америка.

Паркър се беше обадил предварително и на Мишел Сулиер, за да се увери, че тя няма нищо против да се срещнат, като спомена и името на Йън Уилямсън, ако тя пожелаеше да научи нещо повече за него. Сулиер звучеше заинтригувана, но го помоли да ѝ се обади отново, когато стигне на час от града. Обясни, че е доста заета през следващите дни и не иска да го кара да чака, нито тя самата да чака. Паркър позвъни, когато сметна, че му остават петдесетина минути до Уотърбъри, но на мобилния телефон на Сулиер се включи гласова поща. Той остави съобщение и се опита да се свърже отново, когато влезе в града, но без полза.

Небето притъмняваше и не само защото следобедът беше към края си. От запад прииждаха сиви облаци, предвещаващи нов сняг. Нямаше да бъде много, но щеше да затрудни движението. Дори да успееше да открие Сулиер през следващия един час, нямаше да има смисъл после да пълзи по шосетата в лошото време, само и само да преспи в някой крайпътен хотел. Реши да си намери хотел в града, където да прекара нощта и да изчака бурята да отмине.

Сулиер живееше в Саут Енд - голям квартал, основан някога от френско-канадски емигранти, чиито потомци днес деляха мястото с голяма латиноамериканска общност, съдейки по табелите и витрините на магазините. Паркър забеляза доста пусти фабрики и празни паркинги, говорещи за миналата слава на градчето.