Игра на духове [bg]

Съществуваха много малко снимки на Маг. Като се имаха предвид заниманията му и тези на последователите му, той разбираемо не бе имал желание да се фотографира, въпреки характерната си външност. Ала може би в миг на суета, подтикнат от съзнанието, че враговете затягат обръча, малко преди да се оттегли в Капстед, беше решил да си направи дагеротипия. И Сулиер, и Еклънд притежаваха копия от нея. На снимката се виждаше висок, слаб мъж, облечен в черен про-поведнически костюм, със свободно отпуснати ръце. Косата му беше червеникава и неравна, а черепът му - безформен и нащърбен от насилието, с което беше изпълнен животът му. Гледаше към камерата, отличителната му брада прикриваше слабата брадичка, а ъгълът скриваше приплеснатия профил, споменаван от съвременниците му.

Лявото око на Маг беше изпъкнало, което според Сулиер можеше да е признак на болестта на Ерейвс или даже форма на рак. Твърдеше се, че през последните месеци от живота си Маг страдал от диария и треска, което подобно на изпъкналото ляво око беше симптом за невробластома. ДНК анализ на останките му можеше да даде категоричен отговор на въпроса, но тялото му беше тежко обгоряло по време на обсадата на Капстед и хвърлено в Мисисипи. Отказът от погребение беше последното наказание за греховете му. Дясната половина на лицето му беше покрита почти изцяло с фиброзна тъкан - спомен от набега на Братята срещу имението на Келсон край Мариета, Охайо. Патриархът на фамилията, Бьорн Келсон, се оказал не толкова мъртъв, колкото смятали, и успял да произведе пушечен изстрел, от който Магът едва не ослепял с едното си око. Сестрата на Келсон, която живеела в Чиликоти, се казвала Агата и се омъжила за мъж на име Кристер Еклънд - пра-пра-прадядо на Джейкъб Еклънд. Ето защо за Джейкъб Мъчениците от Капстеб бяха въпрос на личен интерес, малко или много свързан със семейното му минало.

Сулиер премигна и на кухненската маса капна капка кръв. Тя се закашля и капката изчезна сред ален фонтан, но тя почти не забеляза. Вече беше забравила за двамата души зад гърба си, въпреки че единият от тях - жената - беше забила ножа си в нея. Сулиер беше оказала значителна съпротива към края и беше успяла да нанесе един особено силен удар в скулата на кучката. Можеше и да я убие, ако копелето с нея не я беше фраснало по тила, така че да я зашемети и да я накара за миг да се открие за ножа.

Всичко това вече нямаше значение. Тя умираше, а вниманието ѝ бе фокусирано върху мъжа пред нея. Маг не беше същият като на дагеротипията: ранен и уморен, съсипан от дългите години на хищнически грабежи. Сега той сияеше. Белега на лицето го нямаше, а главата му беше съвършено гладка. Само очите му бяха замъглени, с млечносив цвят като вода, смесена с белина. Видя и други фигури зад него, предимно на жени. Ако имаше време, сигурно щеше да определи имената им.