![Изтръгнати от корен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/1/iztrgnati-ot-koren-bg-download.jpg)
Изтръгнати от корен [bg]
- Автор: Новик Наоми
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Екслибрис
- ISBN: 9786197115284
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изтръгнати от корен [bg]». Краткое содержание книги:
„Магията в тази книга е напълно правдоподобна и ти се струва, че и ти можеш да направиш заклинанията“. Урсула Ле Гуин, автор на Землемория
„Фантастична, вълнуваща, изпълнена с дълбока, тъмна магия…моментална класика“. Лев Гросман, автор на Магьосниците
„Да четеш тази книга е сякаш пак си намерил любим стар пуловер, познат и обичан“. Маги Стийвотър
„Омагьосваща във всички значения на тази красива стара дума“. Робин Хоб
— Сега имаме реална възможност да унищожим Леса — казах аз, — но той не разполага с войници… да, ей сега се махам! — просъсках на лакея, който вече ме теглеше за двете ръце. — Само да обясня…
— Добре, Бартош, спри да си чупиш гърбината с нея — каза кралят. — Можем да дадем минутка на най-новата си вещица. — Той за пръв път ме погледна истински; гласът му беше леко развеселен. — Прочетохме писмото. Можеше да съдържа още няколко реда. Не на последно място, за теб. — Аз прехапах устни.
— Какво искаш да помолиш от своя крал?
Устните ми трепереха заради това, което наистина исках да помоля. Пуснете Каша! Но не можех. Знаех, че не мога. Това беше егоизъм: исках го заради себе си, не заради Полния. Не можех да искам това от краля, който не бе пуснал даже собствената си кралица без изпитание.
Сведох очи от лицето му към върховете на обувките, позлатени и леко вирнати нагоре под кожения маншет на мантията му.
— Войници, които да се бият с Леса — прошепнах аз. — Колкото можете да отделите, Ваше Величество.
— Няма да бъде лесно — отвърна той, но когато си поех въздух, вдигна ръка. — Ще видим какво може да се направи. Лорд Спитко, занимайте се с въпроса. Вероятно ще можем да изпратим една рота.
Един мъж отстрани на трона се поклони, за да покаже, че е разбрал.
Оттеглих се, изпълнена с облекчение. Лакеят ме изгледа с присвити очи, когато минах покрай него, за да вляза през вратата зад подиума. Озовах се в малка стая, в която кралският писар — строг възрастен господин със силно неодобрително изражение, сухо ме помоли да продиктувам името си. Подозирах, че е чул част от представлението, което направих отвън.
Той записа името ми най-отгоре на страницата в огромна книга с кожена подвързия. Гледах го, за да се уверя, че няма да го сбърка. Не обръщах внимание на неодобрителното изражение; бях прекалено зарадвана и благодарна, за да се разстроя: кралят не изглеждаше никак неразумен. Със сигурност щеше да оправдае Каша. Помислих си, че можем дори да се върнем заедно с войниците и да се присъединим към Саркан в Заточек, за да подемем заедно битката с Леса.
— Кога ще започне процесът? — попитах аз, когато писарят свърши.
Той вдигна очи и ме изгледа невярващо.
— Не мога да кажа — каза той и погледна към вратата с толкова ясен намек, все едно ми я беше посочил с вила.
— Но няма ли… не трябва ли да е скоро?
Той вече гледаше пак надолу към работата си. Този път вдигна глава още по-бавно, сякаш не можеше да повярва, че още съм там.
— Ще започне тогава — произнесе подчертано той, — когато кралят реши.
Глава 19
Три дни по-късно процесът още не беше започнал, а аз мразех всички наоколо.
Саркан ми беше казал, че тук може да се придобие голяма сила, и предполагах, че за човек, който разбира дворцовия живот, несъмнено е така. Сама се убедих, че има някаква магия в записването на името ми в книгата на краля. След срещата си с писаря се върнах в стаичката си, озадачена и несигурна какво да правя, но преди да мине и половин час, на вратата ми се бе почукало пет пъти и прислужниците ми бяха донесли куп покани за вечери и тържества. Първия път реших, че е грешка. Но дори след като си дадох сметка, че не може всички да са полудели, все още нямах идея какво да правя с тях и защо ми ги изпращат.
— Виждам, че вече се радваш на интерес — каза Соля, като изникна от сумрака и влезе, преди да успея да затворя вратата след поредната прислужница с покана.
— Това е нещо, което се очаква да правим ли? — попитах предпазливо. Вече се чудех дали това не е част от задълженията на придворните магьосници. — Тези хора се нуждаят от магия ли?
— О, може и това да се наложи — отговори той. — Но засега само се домогват до привилегията да се похвалят с най-младата вещица, кръщавана някога. — Той взе картичките от ръцете ми, прегледа ги и ми подаде една. — Графиня Богуслава е най-полезната: кралят се вслушва в графа и несъмнено ще се посъветва с него относно кралицата. Ще те заведа на нейното соаре.
— Не, няма! Значи искат само да се покажа? Та те дори не знаят коя съм!
— Знаят достатъчно — каза той търпеливо. — Знаят, че си вещица. Наистина мисля, драга, че най-добре е да приемеш първия път да те придружа. Човек се ориентира трудно в придворния живот, когато не познава обичаите му. А двамата с теб искаме едно и също: да оправдаят кралицата и Каша.
— Вие пукнат грош не давате за Каша. И не ми харесва начинът, по който постигате желанията си.
Той не се изкуши да отстъпи от добрите си маниери. Само се поклони учтиво, докато отстъпваше назад в тъмнината.