Изтръгнати от корен [bg]

Бях смразена и бясна, но още повече уплашена: процесът можеше да започне още на другата сутрин. Поех си въздух в стегнатите банели на корсета си, избутах стола си назад и се изправих. Тропнах с крак под полата си и казах: „Фулмия“. Петата ми удари камъка със силен тътен, който отекна в мен и отново излезе навън с вълна от магия. Замъкът около нас се разтресе като спящ великан, скъпоценните висулки на полилея над главите ни зазвънтяха една в друга, а от лавиците изпопадаха книги,

Рагосток скочи на крака и преобърна стола си, а венецът издрънча на масата. Отец Бало заоглежда ъглите на стаята, премигвайки объркано, преди да насочи учудването си към мен, сякаш несъмнено трябваше да има друго обяснение. Аз стоях задъхана, стиснала юмруци до тялото си, цялата кънтяща.

— Тази магия стига ли, за да ме включите в списъка? Или искате още?

Те ме зяпнаха. Във възцарилата се тишина чух викове в двора и трополене от тичащи хора. Стражите се оглеждаха, стиснали мечовете си, и осъзнах, че току-що съм разтърсила кралския дворец в собствената му столица и съм крещяла на най-височайшите магьосници в страната.

В крайна сметка ме включиха в списъка. Кралят поиска обяснение за земетресението и след като му отговориха, че аз съм виновна, не можеха в същото време да кажат, че не съм кой знае каква вещица. Но не бяха особено доволни от това. Рагосток изглеждаше достатъчно засегнат, за да се цупи, което намирах за неоправдано: все пак той беше този, който ме беше обидил. Алоша ме гледаше още по-подозрително, като че ли предполагаше, че съм крила силата си по някакви коварни причини, а отец Бало просто се мусеше, защото се налагаше да ме признае въз основа на нещо извън собствения му опит. Не беше груб, но притежаваше същата изгаряща жажда да намери обяснение като Саркан, но без неговата гъвкавост. Щом не можеше да открие нещо в книга, значи не можеше да бъде така, а ако го намереше в три книги, значи беше неподправена истина. Само Соколът дразнещо ми се усмихваше, тайно развеселен, но спокойно можех да мина и без неговите усмивки.

Наложи се да се срещнем още на другата сутрин за церемонията по кръщаването. Сред тези четиримата се чувствах по-самотна, отколкото през първите си дни в кулата на Змея, откъсната от всичко, което познавам. Чувството, че никой от тях не ми е приятел и не ми желае доброто, беше по-лошо от самотата. Ако ме поразеше мълния, те щяха да изпитат облекчение или най-малкото нямаше да се разстроят. Решена бях обаче да не обръщам внимание: единственото важно нещо беше възможността да говоря в защита на Каша. Вече бях наясно, че никой друг няма да помисли за нея: тя беше без значение.

Кръщенето приличаше повече на ново изпитание, отколкото на церемония. Изправиха ме пред една работна маса и сложиха на нея купа с вода, три купички с червен, жълт и син прах, свещ и желязна камбанка с гравирани златни букви. Отец Бало постави кръстителното заклинание върху лист пергамент пред мен: девет дълги, заплетени думи с подробни указания за произнасянето на всяка сричка и ударенията върху думите.