Изтръгнати от корен [bg]

— Радвам се да видя, че си се спасила — каза той. — Въпреки че влезе вътре толкова решително.

Той не бе присъствал, но бях сигурна, че знае всички подробности за унижението на Алися, както и за моето, а въпреки печалното му изражение, бях убедена, че с удоволствие е гледал как се излагам.

През цялото време бях благодарна на Алися, че не се интересува от магиите или тайните ми, а изобщо не ми бе хрумнало, че може да се интересува от нещо друго. Но дори да беше така, не бих допуснала, че търси мишена за злобата си. В Дверник не проявявахме глупава жестокост един към друг. Естествено, имаше препирни и едни се харесваха по-малко от други, понякога даже се ядосваха повече и избухваха свади. Но дойдеше ли време за жътва, съседите идваха да си помогнат за прибирането и вършеенето, а когато надвиснеше сянката на Леса, имахме достатъчно благоразумие да не я правим още по-мрачна. И каквото и да става, никой от нас не би се отнесъл зле с вещица.

— Мислех си, че дори една благородница има повече разум — отвърнах аз.

Соля сви рамене.

— Може би не е повярвала, че си вещица.

Отворих уста да възразя, че ме е виждала да правя магии, но може би не беше: не като Рагосток, който влизаше в стаята с мълнии от сребърни искри и птици, летящи във всички посоки; дори не като Соля, който елегантно изникваше и се скриваше в сенките с изящните си тоги и проницателните си очи, виждащи всичко в замъка и околностите. Аз си измагьосвах рокли в собствената си стая и упорито ходех по тържества в задушаващ корсет, който ме оставяше без дъх и без да правя фокуси, само за да се покажа.

— Но как според нея съм се озовала в списъка?

— Вероятно по същата причина, за която първоначално си помислиха и другите магьосници.

— Какво, че сте ме вписали, защото Саркан е влюбен в мен? — попитах иронично аз.

— По-скоро Марек — отвърна той напълно сериозно и аз зяпнах от възмущение. — Наистина, Агнешке, очаквах поне тези неща вече да си ги разбрала.

— Изобщо не искам да ги разбирам! Тези хора вътре се зарадваха, че Алися ми се подиграва, а после пак се зарадваха на нейното унижение!

— Естествено. Станало им е много приятно, като са открили, че се правиш на недодялана, само за да изиграеш превъзходен номер на първия човек, който се хване на въдицата. Така ставаш част от играта.

— Не съм й залагала капан!

Исках да добавя, че никому не би хрумнало подобно нещо, поне не и на човек с всичкия си, но имах неприятното, лепкаво усещане, че на някои от тези хора би им хрумнало.

— Не съм си го и помислял — отвърна благоразумно Соля. — Но може би е по-добре да оставиш хората да вярват, че е било така. Всъщност те ще го вярват, каквото и да им кажеш. — Той стана от ръба на фонтана. — Положението не е непоправимо. Според мен на вечерята ще установиш, че хората са станали много по-дружелюбни към теб. Ще ми позволиш ли все пак да те придружа?