Драконът на Арканите [bg]

Автор: Певель Пьер
Серия: Остриетата на Кардинала #3
Год: 2016
Язык: болгарский
Год: „Litus“
ISBN: 978-619-209-010-4
Переводчик: Георги Цанков
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:

Пиер Певел е един от най-изтъкнатите и обичани представители на френското фентъзи. Отначало работи като сценарист и журналист и подписва романите си с псевдонима Пиер Жак. Става известен с трилогията „Сенките на Вилщад“, публикувана през 2001 г., а следващата година печели Голямата награда за фантастика. За своите романи е получил най-големите награди, присъждани в този жанр: „Имажинал“ (2005), Наградата на гимназистите „Имажинал“ (2009) и „Дейвид Гемел“ (2010) за трилогията „Остриетата на Кардинала“, преведена в над десет страни, включително във Великобритания и САЩ. Бандитските приключения продължават! Перфектна книга за феновете на Тримата мускетари… Това е Париж през 1633 г. Това е един свят, атакуван от дракони. Кардинал Ришельо е нащрек за най-голямата опасност, с която той (или Франция) се е сблъсквал. Тайно общество, известно като Черния Нокът заговорничи и плете тъмни интриги. Вече са нанесли не един, а два удара, и с третия ще осъществят своя план. Освен ако не се намесят Остриетата на Кардинала — само те могат да ги спрат. Готови са отново да рискуват живота си за короната. Този път въпросът не е дали ще им се наложи… а в това дали ще оцелеят. Кои са Арканите и кой е техният дракон? Какво тайно защитават монахините с толкова усилия, и ако древен дракон заплашва Париж, Остриетата имат ли шанс срещу него?… И в тази книга, верен на стила си, Певел описва Париж с изключителна образност, която те превежда почти физически из града. Цялата книга е оформена като целенасочен завършек на поредицата с отявлен финал. И все пак — дали драконите няма да се появят отново?

Перейти на страницу:

* * *

В тайните и дълбоки подземия нечие съзнание се разбуди, отвори се око на влечуго. Архай бавно се раздвижи и накрая чу този, който го зовеше от огромно разстояние. Скъпоценният камък върху люспестото чело заблестя, когато Ересиарха проникна в същността на примитивния дракон. Тогава Архай почервеня. След това, стържейки с остри нокти по камъка, се гмурна във водите на подземен поток — той водеше до черното езеро, от което щеше да изплува вечерта, преди да полети към Париж.

* * *

— Има ли вести от Ленкур — запита Ла Фарг.

— Не — отговори Марсиак.

Падаше мрак.

На каменното стълбище на Двореца на извънредните посланици двамата мъже чакаха Лепра да се върне от Кардиналския дворец с Италианката и с представителя на Черния нокът. Преди по-малко от час беше завършила срещата на госта с кардинал Ришельо. Скоро щеше да пристигне със солиден ескорт и факли осветяваха официалния двор. Всичко беше готово за неговото посрещане, както и на този, с когото трябваше да разговаря тайно.

Чу се конски тропот по засъхналата кал на улица „Турнон“.

— Ето ги — рече капитанът на Остриетата.

Възседнал черен жребец, Лепра влезе пръв в двора. Следваха го трима въоръжени кавалеристи, карета без герб и още шестима конници. Ла Фарг не знаеше кой е пратеникът на Черния нокът, но веднага разпозна едноокия, който яздеше непосредствено след Лепра и командваше ескорта. Въоръжен със солидна рапира, той носеше дрехи и шапка от черна кожа. Над лявото му око минаваше превръзка — също от черна кожа, със сребърни инкрустации, — но не успяваше да прикрие петното от ранса, което се разпростираше към скулата и слепоочието на мъжа. Той се казваше Савелда и беше един от най-вещите изпълнители на мокри поръчки на господарите от Черния нокът.

Ла Фарг и гасконецът се спогледаха.

Остриетата често бяха се сблъсквали със Савелда в последно време. Неотдавна, в градините на замъка Дампиер, той успя да се измъкне от тях, заплашвайки живота на френската кралица.

Лепра пръв скочи от седлото и побърза да се присъедини към Ла Фарг и Марсиак на каменното стълбище. Лицето му беше много сериозно.

— Не това е най-лошото — обяви той.

Капитанът на Остриетата разбра за какво говори, като видя кой слиза от каляската и галантно подава ръка на Италианката.

Беше граф Дьо Понтеведра.

Ла Фарг побледня и машинално взе писмото, което му подаде Лепра.

— Какво е това? — запита той.

— Послание от Негово Преосвещенство, капитане.

Ла Фарг разпечата плика, извади листа и го подаде отворен на мускетаря, който прочете написаното и на свой ред го връчи на Марсиак.

Господин капитан,

Моля ви, забравете за обещанието, което сте дали на граф Дьо Понтеведра по време на последната ви среща.

Ришельо

— Какво обещание? — запита гасконецът.

— Обещах му да го убия.

Като изсечен от мрамор, Ла Фарг наблюдаваше как Понтеведра се качва по каменното стълбище и влиза в осветения дворец, разменяйки усмивки и любезности с Алесандра. Савелда вървеше три стъпки зад него.

* * *

Ако бяха способни да победят драконите, с които се сблъскваха за спасението на Френското кралство, вълчиците от Сен Жорж дължаха това не само на смелостта и на вярата си, нито дори на свръхестествените качества на остриетата от драконит, които безпогрешно използваха. Дължаха го преди всичко на защитата, която им оказваха страхотни сили. На защитата на всъщност вече изчезнали дракони. Или по-скоро на забравени дракони, които наистина вече не съществуваха физически, но които продължаваха — от векове — да обитават призрачния свят.

Всяка вълчица свързваше душата си с душата на дракон покровител благодарение на ритуал, подсказан някога на шатленките от Пазителите. Този ритуал беше опасен и Анес осъзнаваше на какъв риск се излага, когато остави тежките врати на залата за Изпитанието да се затворят след нея. Облечена само с дълго бяло расо, с много късо подстригани коси, откакто даде обет, тя бе коленичила върху голите каменни плочи. В мрака горяха свещи. Властваше дълбока тишина, необходима за усамотението. Пред Анес, върху малка дървена поставка, имаше сфера, сякаш пълна с черно мастило, което леко се поклащаше.

Беше Сфера на Душата.

Странна ирония на съдбата. Последния път, когато видя такава, Анес я унищожи, за да прекъсне церемония на Черния нокът. Тогава успя да се убеди каква невероятна мощ се криеше в Сферата на Душата. Мощ, срещу която беше длъжна да се изправи сама, преди да бъде приета от нея, тъй като трябваше да властва над своя призрачен дракон, както и да спечели уважението му. Изпитанието напълно заслужаваше названието си. Мнозина бяха изгубили разума си, а някои — и живота си. Други изглеждаха видиотени или сразени. Успелите да го преодолеят не говореха за него или споделяха само с останалите вълчици, които биха ги разбрали.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?