![Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/6/drakont-na-arkanite-bg-download.jpg)
Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
Концентрирана, изпълнена с решимост, Анес мислено се гмурна в страшните мрачини на Сферата на Душата…
… и усети нечие огромно присъствие да властва в залата.
Сякаш мрачините потреперваха чак до земните недра.
Изпитанието беше започнало.
Падна мрак.
В Двореца на извънредните посланици, от осветената с факли тераса, Ла Фарг гледаше към тъмните кътчета и правите алеи на големия парк, както и към патрулите, които крачеха по тях. Сам и без да може да събере мислите си, той едновременно изпитваше безпокойство от Арканите и от техния Велик промисъл, тревожеше се за Ленкур, който беше изчезнал, задаваше си въпроси за тайните на Пазителите, за странните маневри на Черния нокът и за граф Дьо Понтеведра.
Понтеведра…
Някога той се казваше Лувесиен и беше най-добрият приятел на Ла Фарг. Тогава всички го познаваха като благородник, отдаден на честта си и на дълга. Заедно бяха оказвали неоценими услуги на френския трон по бойните полета и сред лабиринтите на историята, преди да бъде създаден отрядът на Остриетата по искане на кардинал Ришельо. Първо привлякоха Алмадес, след това — Лепра и Бретвил, Марсиак дойде почти веднага след тях. Много бързо Остриетата постигнаха първия си успех и дързостта им нарасна. Включиха се Анес и Балардийо.
Облегнал се на перилото на терасата, Ла Фарг чу, че някой идва зад гърба му. Погледна през рамо и разпозна високата, елегантна фигура на този, който сега беше граф Дьо Понтеведра. Невъзмутим, капитанът отново насочи поглед към градината. Мъжът се приближи и безмълвно сложи на перилото две чаши и бутилката вино, която беше донесъл. Напълни чашите и остави едната пред Ла Фарг.
Той бавно сведе очи към чашата.
— Шегуваш се — рече студено. — Ако можех, бих те убил.
— Да, но ето че не можеш…
Предателството на Лувесиен беше брутално, неочаквано. Случи се по време на обсадата на Ла Рошел, при изпълнението на мисия, която завърши с провал и със смъртта на Бретвил. За Ла Фарг ударът беше ужасен, но нямаше никакъв повод да се съмнява: приятелят му, брат му избяга в Испания, където го очакваше блестяща кариера, и стана граф Дьо Понтеведра.
— Трябва да се върнете в покоите си, господин посланик — рече Ла Фарг. — Там ще бъдете на по-сигурно място.
— Савелда ме пази. А горе човек може да се свари от жега!
Действително едноокият от Черния нокът стоеше недалеч от тях.
— Както желаеш. Знаеш, че ще съм последният човек, който ще пророни сълза, ако някой куршум, изстрелян от съседен покрив, ти пръсне главата.
След като изрече тези думи, Ла Фарг се обърна и направи няколко крачки към двореца, но Понтеведра се обади:
— Как е Ана-Лучия?
— Името на дъщеря ми е Ан. И тя е добре.
— Наистина ли? Откъде знаеш? Искам да кажа: убеден ли си?
Капитанът на Остриетата се начумери.
— Какво имаш предвид?
Граф Дьо Понтеведра се приближи до него.
— Знаеш ли защо съм тук?
— Представител си на Черния нокът — рече Ла Фарг, а лицето му изразяваше отвращение. — Не беше достатъчно, че предаде краля си. Трябваше да предадеш и своята раса.
— Така ли? Само аз ли тук служа на драконите? — иронично запита Понтеведра с предизвикателен тон. И тъй като Ла Фарг замълча, добави: — Щом ще си даваме уроци по морал, да се опитаме да забравим кой от нас съблазни съпругата на другия, нали?
Действително бяха обичали една и съща жена — чувство, на което Ла Фарг с все сила се бе съпротивлявал заради верността към приятеля си.
— Обичахме се и прекарахме заедно само една нощ — отговори той. — Нощ, за която двамата с Ориан никога не си простихме. Впрочем тя дойде при теб в Испания. Заедно с Ан.
Някогашните приятели останаха за малко безмълвни, пленници на болезнените спомени, които бяха общи. След това Понтеведра се обърна към Савелда:
— Оставете ни.
Заповедта изненада наемника.
— Господине, аз…
— Оставете ни, ви казвам!
Савелда се поколеба, после се поклони и си тръгна.
Тогава Понтеведра хвана Ла Фарг за лакътя и го поведе настрана. Заинтригуван, капитанът на Остриетата не се възпротиви.
— Вземи — рече Понтеведра и извади кожен плик от извезания си със сребро дублет. — Исках да ти предам това лично.