Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Драконът на Арканите [bg]
Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Драконът на Арканите [bg]

Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:

Пиер Певел е един от най-изтъкнатите и обичани представители на френското фентъзи. Отначало работи като сценарист и журналист и подписва романите си с псевдонима Пиер Жак. Става известен с трилогията „Сенките на Вилщад“, публикувана през 2001 г., а следващата година печели Голямата награда за фантастика. За своите романи е получил най-големите награди, присъждани в този жанр: „Имажинал“ (2005), Наградата на гимназистите „Имажинал“ (2009) и „Дейвид Гемел“ (2010) за трилогията „Остриетата на Кардинала“, преведена в над десет страни, включително във Великобритания и САЩ. Бандитските приключения продължават! Перфектна книга за феновете на Тримата мускетари… Това е Париж през 1633 г. Това е един свят, атакуван от дракони. Кардинал Ришельо е нащрек за най-голямата опасност, с която той (или Франция) се е сблъсквал. Тайно общество, известно като Черния Нокът заговорничи и плете тъмни интриги. Вече са нанесли не един, а два удара, и с третия ще осъществят своя план. Освен ако не се намесят Остриетата на Кардинала — само те могат да ги спрат. Готови са отново да рискуват живота си за короната. Този път въпросът не е дали ще им се наложи… а в това дали ще оцелеят. Кои са Арканите и кой е техният дракон? Какво тайно защитават монахините с толкова усилия, и ако древен дракон заплашва Париж, Остриетата имат ли шанс срещу него?… И в тази книга, верен на стила си, Певел описва Париж с изключителна образност, която те превежда почти физически из града. Цялата книга е оформена като целенасочен завършек на поредицата с отявлен финал. И все пак — дали драконите няма да се появят отново?
1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 120
Перейти на страницу:

— Боже мой!

Излезе от стаята, тичайки.

Марсиак се отдръпна от леглото и избърса ръцете си с кърпа. Нищо не можеше да стори, за да спаси Понтеведра, другите двама разбраха това. Изненадан от поведението на Италианката, той се поколеба дали да не я последва и се допита с поглед до капитана си.

— Иди да видиш! — заповяда Ла Фарг точно преди умиращият да го сграбчи за яката с окървавената си ръка.

Гасконецът се втурна навън.

* * *

В двора за почетни посещения на Двореца на извънредните посланици чакаха оседлани коне. Алесандра вече се беше метнала като амазонка на един от тях, когато Марсиак я настигна.

— Къде отивате? — запита той и хвана юздите на жребеца.

— Рапирата на крилатия драк. Тя е от драконит.

Драконитът беше алхимичен камък, от който драконите се страхуваха. Той даваше възможност да бъде измайсторена стомана, която им причиняваше ужасяващи рани, но хората нямаха никаква причина да се боят от нея, повече от друга.

— Не ви ли се струва странно, че драките размахваха оръжия от драконит? — поде отново Италианката. — Защо биха си давали този труд, ако трябваше само да пронижат Понтеведра?

Тогава Марсиак разбра.

Пратеникът на Черния нокът не беше дракон, но Валомбър беше. Алесандра се опасяваше, че мисията на драките е била да убият и другия. Може би дори вече бяха го сторили, което обясняваше изпълнения с безпокойство поглед на представителя на Пазителите.

Италианката нареди на Марсиак да пусне юздата и премина като вихър през вратата.

— Почакайте! — извика гасконецът и яхна някакъв кон.

Спусна се след нея.

* * *

Плюейки кръв, с вече невиждащ поглед, Понтеведра с последно усилие беше грабнал Ла Фарг за яката. Сключи юмрук, но ръката му трепереше, когато, заеквайки, се опита да привлече към себе си капитана на Остриетата. Той се наведе, приближи лице към устните на стария си приятел.

— Ако се надяваш да ти простя — започна…

— Не искам… не искам… прошка — прошепна умиращият, а гласът му едва се дочуваше — без да пуска Ла Фарг, той болезнено се опита да преглътне и събра всичките си сили. — Кралицата… Кралицата… е… в опасност. Кра…

Не успя да завърши думата и склопи очи завинаги.

Ла Фарг трябваше да разтвори юмрука на покойника, за да се освободи от хватката му. Той се изправи и с безпокойство в погледа се обърна към Лепра.

— Какво ви каза? — запита мускетарят.

— Той… Той каза, че кралицата е в опасност.

— Какво? Сега ли е в опасност?

— Струва ми се, да. Всъщност не зная.

— Кралицата е в Сен Жермен заедно с краля и аз не… — каза Лепра, но се сепна: — Не, греша. Кралицата не е в Сен Жермен, защото е петък.

— А къде е?

— Тук. В Париж.

* * *

Беше ужасяващо черно същество, което с равномерни силни махове на крилата си се носеше напред в нощното небе.

Архай летеше към Париж, виждаше далеч пред себе си първите блясъци на града, както и ярките светлини, които се излъчваха от трите соларни камъка. Единият — бял — се намираше на върха на кулата в Храма, в Храмовия замък на шатленките. Другият — червен — сочеше мястото на Кардиналския дворец. Третият — син — грееше над Лувъра.

Драконът със скъпоценен камък на челото усети, че го обзема странно чувство: в залата за магии на Арканите Ересиарха се усмихваше.

* * *

Ленкур изплува от тъмнината и лицето му се разкриви от болка.

В полумрака Клотилд нежно притискаше към разраненото му чело парче плат, което бе откъснала от роклята си и намокрила със застояла вода. Бе свела над него усмихнатото си, но измъчено лице, със зачервени очи и мръсни бузи. Дълги къдрици висяха от разваления ѝ кок.

Ленкур бавно започна да се съвзема.

И си спомни.

Противно на предположението му, къщата на улица „При бернардинците“ не беше безлюдна. Не само Госпожицата очакваше Ленкур, пазейки Клотилд в плен, но и неколцина наемници — драки и хора — се бяха скрили на етажа.

Ленкур беше обезоръжен.

После, по искане на Госпожицата и пред очите на Клотилд, го биха. Отначало с юмруци. След това с ритници, когато падна и се валяше по пода. Ударите продължаваха методично, с безмилостна жестокост, без страст и без ярост, докато Клотилд, плачейки, молеше драките да спрат и целуваше обувките на Госпожицата, която единствена можеше да сложи край на мъченията.

1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)