Драконът на Арканите [bg]

Алесандра от няколко години служеше на Пазителите. Ползваше се с доверието им и познаваше добре Валомбър, който беше техният представител в Париж. Тя го уважаваше, дори го харесваше. С присвит от страх стомах яздеше към къщата на остров Сите, където живееше драконът. Марсиак мълчаливо я следеше с поглед и усещаше вълнението ѝ. Беше летял като вихър, за да успее да я настигне на края на улица „Турнон“ и сега вървеше редом с нея, без да знае какво да предприеме.

След като пресякоха Сена по моста при болница „Отел Дийо“ те преминаха покрай катедралата „Парижката Света Богородица“ и се изненадаха, когато я видяха осветена. Пред галерията, посветена на царете на Израил и на Юдея, трите портала на западната фасада бяха отворени и се забелязваше, че вътре има оживление, докато свещеници и Черни гвардейци се бяха събрали на площада пред църквата. На Марсиак дори му се стори, че сред тях има и вълчици.

— Какво ли се подготвя тук? — запита той.

— Нямам представа — отговори Италианката.

Но също като него тя предчувстваше най-лошото.

Влязоха в малкия частен квартал на обителта „Света Богородица“, тъй като Алесандра имаше ключ за вратата към него.

— Неотдавна Валомбър ми го даде — обясни тя, преди гасконецът да зададе въпрос.

Драконът живееше на улица „Каноничен съвет“, недалече от стария мост за пешеходци, който все още свързваше остров Сите с остров Света Богородица с Люспите, останка от времето, когато — преди драките да се заселят тук — свещениците от „Света Богородица“ все още имаха претенции за мястото. Марсиак и Алесандра намериха вратата заключена, но като се отдалечи на няколко стъпки, гасконецът забеляза, че на първия етаж един прозорец е отворен.

— Внимавайте изключително много — рече той на Италианката и ѝ подаде юздите на своя жребец.

След това ловко се покатери по фасадата и се вмъкна вътре.