![Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/6/drakont-na-arkanite-bg-download.jpg)
Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
— Кога ще ги сменят?
— След три часа.
— Марсиак? Ленкур?
— Марсиак отново внимателно проверява градините. Ленкур беше извикан в двореца на Ястреба.
— Извикан ли?
— Някакво посещение. Обеща да не се бави.
— Добре.
Ла Фарг се огледа наоколо разсеяно, като човек, който размишлява какво е забравил и какво би могъл да свърши по-добре. Тази вечер, сред тези стени и позлати, щеше да се състои тайна среща, а кардинал Ришельо му беше наредил да пази. Италианката беше обмислила детайлите в качеството си на посредник и нищо не можеха да ѝ откажат, но най-трудно беше да намерят подходящото място. Накрая се спряха на Двореца на посланиците, защото беше лесен за охраняване, а влизането и излизането тук не учудваха никого, както и каретите без гербове със спуснати пердета. По отношение на сигурността той имаше много предимства. Както Остриетата веднага се досетиха, опасността можеше да дойде от съседните покриви, но и от парка, който се простираше зад двореца, чак до улица „Брош“. Щом паднеше мрак, трябваше да увеличат патрулите.
— Скоро ще стане петнайсет часа — рече Ла Фарг. — Ще сториш най-добре, ако отидеш в Кардиналския дворец.
— На вашите заповеди — отговори Лепра. — До по-късно, капитане.
Мускетарят тръгна.
В Кардиналския дворец намери Италианката и един от двамата очаквани тази вечер мъже. В този момент той разговаряше инкогнито с Ришельо. Беше пратеник на испанския крал, но всъщност говореше от името на Черния нокът. Това, че първият министър на Луи XIII приема представител на проклетото тайно общество, беше не чак толкова невероятно, колкото би предположил човек: то беше действащо лице на европейската политическа и дипломатическа сцена и по тази причина повечето правителства поддържаха връзка с него. Затова пък мисията, която старите дракони от Великата ложа бяха поверили на своя пратеник, беше безпрецедентна. Трябваше да предизвести Франция, че ужасяваща опасност я застрашава, и да я убедят, че тази опасност се дължи на шепа ренегати. Безсилен да ги спре, Черният нокът искаше да демонстрира благоразположението си и да предупреди за съществуващата военна заплаха, ако най-лошото се случеше.
Срещата тази вечер беше една от взетите предпазни мерки.
И двете сгради бяха разположени в предградието Сен Жермен, а от Двореца на извънредните посланици до двореца на Ястреба не беше далече. Въпреки това Ленкур пристигна плувнал в пот и без да губи време да се освежава, намери Жюл Берто, който нервно се разхождаше из оръжейната зала, където Гибо го беше въвел да чака.
— О! Арно! — възкликна книжарят. — Най-после!
— Какво става, Берто? — запита Ленкур. — Имам много работа днес и не мога…
— Клотилд! — прекъсна го Берто, крайно обезпокоен. — Изчезна!
— Какво?
— Изчезна! Дъщеря ми изчезна, Арно! Отвлекли са я!
— Успокойте се, Жюл. Успокойте се — рече Ленкур загрижено.
С отмерени жестове той помогна на книжаря да седне, сипа му вода в чаша и го принуди да я изпие.
— Ето. Бавно… Сега, дишайте дълбоко… Така… Бавно…
И когато Берто малко се съвзе, му каза:
— Сега ми разкажете. От самото начало.
Книжарят сподели как Клотилд тази сутрин не се върнала от пазар. Самият той бил в двореца на Шеврьоз, където привършвал описването на библиотеката в кабинета за магии на херцогинята. Не се обезпокоил веднага от отсъствието на дъщеря си. След това се запитал дали тя не си е легнала изтощена от жегата, и отишъл да погледне в стаята ѝ, а върху леглото намерил писмо, предназначено за Ленкур.
— Отворих го — рече Берто и му подаде въпросното писмо с трепереща ръка. — Простете ми.
Бившият шпионин на Кардинала взе разпечатаното писмо, убеди се, че наистина е адресирано до него, но не можа да разпознае почерка и внимателно го разгърна. Всъщност беше дебел празен лист хартия, в който беше поставен кичур коса. Коса, която несъмнено принадлежеше на Клотилд. Ленкур дори не помисли да пита книжаря дали е сигурен: достатъчно беше да погледне в очите този измъчван от смъртен страх баща.
— Тя… Тя е била отвлечена, нали? — промълви Берто.
— Да.
— Но дали е жива и здрава?
— Така мисля.
— Моя ли е вината? Щом Клотилд е била отвлечена, вероятно вината е моя?
— Да е ваша вината ли? Но откъде ви хрумна тази идея? — възкликна Ленкур. Той отлично знаеше по чия вина младата и невинна Клотилд е била отвлечена.
— Съгласих се да предам послание на херцогиня Дьо Шеврьоз от вас. Може би са разбрали. Може би искат…