Драконът на Арканите [bg]

— Валомбър ще дойде, ако Седемте му разрешат — рече Ла Фарг.

В двора влезе конник. Беше Марсиак, който се връщаше от двореца на Ястреба.

— Ленкур все още никакъв го няма — заяви той, след като скочи от седлото. — Преди няколко часа е тръгнал нанякъде с приятеля си, книжаря.

— Берто — промълви Лепра.

— Да, Берто. Ако може да се вярва на Гибо, мъжът направо умирал от безпокойство.

— Ленкур вероятно е решил да му помогне — предположи Ла Фарг. — Но на никого ли не е казал къде отива и какво смята да прави?

— Не.

— Това не е характерно за него — рече сериозно Алесандра.

Тя се беше срещнала с Ленкур в Мадрид, когато той шпионираше в полза на Кардинала. Познаваше качествата му и изключително много го уважаваше.

— Вероятно книжарят си е у дома — рече Марсиак. — Магазинчето му, струва ми се, е близо до площад „Мобер“. Мога да го навестя…

Ла Фарг изруга.

Един от хората му беше изчезнал и той не можеше нищо да стори, възпрепятстван от тайна среща, която може би нямаше да се състои! И при това среща, на която присъстваше индивид, когото ненавиждаше, но на всичко отгоре трябваше да пази!

Капитанът на Остриетата се опита да си възвърне спокойствието и сложил юмруци на кръста, пое дълбоко въздух, изпъчи гърдите си и вдигна лице към огромната и пълна луна на тъмносиньото небе.

Един прозорец се разлетя на парчета над него, покри го целия с малки стъкълца, а безжизненият труп на Савелда се стовари върху каменната платформа.

След като за секунда изглеждаха смаяни, Ла Фарг, Лепра и Марсиак влетяха в двореца. Измъкнаха рапирите си и държаха пистолетите насочени напред, докато изкачваха четири по четири стъпалата на голямото стълбище. Разбиха вратата към покоите, отредени за Понтеведра. Проникнаха във вестибюла. След това се вмъкнаха в съседната стая.

Стенейки, Понтеведра беше се добрал до леглото, оставяйки след себе си широка кървава диря. Някакъв драк се беше навел над него и се готвеше да го довърши, като го прониже с рапирата си в гърдите. Втори драк стоеше до прозореца, през който бяха влезли тук, а Понтеведра вероятно го беше отворил, за да се наслади на вечерната хладина. Бяха въоръжени и облечени като наемници, но не бяха обикновени драки: на гърбовете си имаха кожени криле, достатъчно мощни и широки, за да могат да летят.

Изненадан, първият драк скочи на рамката на прозореца и излетя, размахвайки крилете си. Но Остриетата не позволиха на другия да реагира. Ла Фарг стреля, след него — Марсиак и Лепра. Един куршум улучи драка в гърдите, вторият мина през врата му, а третият извади едното му око и отнесе задната част на черепа му.

Италианката пристигна, доведена от часовите, които отвън пазеха вратите и прозорците към партера. Крилатият драк беше мъртъв и скоро в стаята настана суматоха. Няколко изстрела от мускети не можаха да улучат вече отдалечаващата се мишена. Ла Фарг повиши глас, за да въведе ред, докато разполагаше агонизиращия Понтеведра в леглото. Отпрати часовите по местата им, с изключение на двамата, които застанаха до вратата. Лепра помагаше на Марсиак да огледа раните на този, който някога беше един от тях, докато Алесандра прояви интерес към трупа на крилатия драк. Заинтригувана, вдигна рапирата му, огледа я внимателно, изведнъж побледня и с разкривено от смайване лице хвърли оръжието.