![Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/6/drakont-na-arkanite-bg-download.jpg)
Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
— Не, Жюл. Не… Няма никаква връзка с това и не бива да се обвинявате. Те изпращат вест на мен…
— Но кой? Кой? И защо?… О, Арно, в каква пагубна авантюра сте ни забъркали?
— Кой ли? Не зная… Колкото до въпроса ви „защо“, тези, които са отвлекли Клотилд, искат да ни изплашат жестоко, да попречат на разбирателството ни. Без съмнение, с мисълта да ме вкарат в някой капан. И скоро ще ви изпратят друга вест. Тази вечер или най-късно утре…
Ленкур беше изключително спокоен. У него надделя шпионинът, който хладнокръвно анализираше положението. Клотилд беше отвлечена. Но посред бял ден и в квартала около площад „Мобер“ не е възможно да бъде отведена насилствено, без да се вдигне врява. Следователно е паднала в капан, вероятно е последвала човек, когото е познавала и когото въобще не е подозирала в коварни намерения.
— Несъмнено са злоупотребили с доверието на Клотилд — рече Ленкур. — Така че трябва да ме слушате и добре да размислите. В последно време Клотилд срещала ли се е с някого? Имате ли представа дали си е намерила нов приятел?
— Не — отговори книжарят и поклати глава. — Не.
— Мислете. Може това да е бил някакъв обожател…
— Обожател ли? Не.
— Дъщерите не споделят всичко с бащите си. Но бихте могли да се досетите, ако…
— Не! Нищо подобно… — за миг погледът на книжаря се замъгли, после върху лицето му се появи леко подозрение. — Освен ако…
— Какво, Берто?
— Появи се нова клиентка, но…
— Коя е тя?
— Млада вдовица, която отскоро живее в квартала. Прекрасна клиентка, влюбена в книгите и която като че ли беше преизпълнена с топли чувства към Клотилд. Клотилд няколко пъти занесе книги в дома ѝ.
— Кажете ми името ѝ?
— Госпожа Шантегрел. Но всъщност, Арно, струва ми се, че се заблуждавате, ако…
— Опишете ми как изглежда.
Берто се опита да си припомни.
— Млада. Очарователна. Руса. С искрящи сини очи и ангелска усмивка. Нежен глас. Невинна на вид… Защо са тези въпроси?
Ленкур не отговори.
Вече не го слушаше и побледня. Книжарят беше описал самата виконтеса Дьо Маликорн.
С воал на главата и с бялата роба на Сестрите на Сен Жорж, Анес се молеше под осмоъгълния купол на църквата „Света Мария от Храма“, когато някаква млада сестра се приближи до нея, срамежливо ѝ прошепна нещо на ухото и си тръгна едва ли не на пръсти. Сестра Мари-Анес — тя беше дала обета си вчера — свърши с молитвата. Прекръсти се, стана и влезе в големия двор на Храмовия замък.
Майка Беатрис д’Осен я чакаше.
Тя също носеше непорочните одежди на шатленките. Но имаше рапира на кръста и ботуши на нозете. Колкото до робата, беше здраво подплатена и с цепка за езда, така че се виждаха кавалерийските ѝ панталони до коленете. Латински кръст и хералдически дракон бяха избродирани на гърдите ѝ. Тя беше вълчица и дори отскоро командваше всички в качеството си на настоятелка на абатството „Сен Лу“.
Висока, красива и внушителна, майка Беатрис беше малко по-възрастна от Анес. Двете млади жени се ръкуваха приятелски.
— Ето че вече си една от нас, Анес. Добре дошла.
— От днес се наричам Мари-Анес, майко.
— Така е — рече настоятелката усмихнато. — Да повървим заедно, дъще.
Тя хвана Анес под ръка и известно време двете крачеха мълчаливо, в сянката на галерията в края на двора.
— Исках да те поздравя, Анес. А също и да се уверя, че си готова.
— Малко късно е да се безпокоите, тъй като вече дадох тържествения си обет.
— Това те прави шатленка. Но ти не си вълчица. Още не, независимо че си предопределена да станеш най-добрата сред нас…
— Бъдещето ще покаже.
— Не. Няма съмнение…
Анес погледна към майка Беатрис и реши да не настоява на своето. Продължиха с равни крачки напред, докато настоятелката на вълчиците рече:
— Трябва час по-скоро да извършим посвещаването ти, Анес. Тази вечер ще преминеш Изпитанието. Лично донесох Сферата на Душата, която е предназначена за теб.
Смутена, младата шатленка спря.
— Тази вечер ли? Защо толкова бързо?
— Истината е, че нямаме избор. Научихме, че Арканите са започнали да будят Архай. А ние двете знаем за какво ще го използват. През тази нощ те…
— Не съм готова!
— Може би си по-малко готова, отколкото е необходимо, но във всеки случай повече, отколкото предполагаш.
— Не! Невъзможно е! В никакъв случай няма да успея…
— Зная за теб нещо, които не подозираш, Анес. Довери ми се. Можеш.
— Много е рано!
— Наистина времето ни притиска. Но поне сме наясно какво да очакваме… Тази вечер шатленките ще излязат на бой. Но те всичките ще загинат и няма да успеят да победят Архай без теб. Една вълчица не достига и това си ти.