Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
Магьосницата гъвкаво се отдръпна от Благородника.
— Господарите от Великата ложа ни ненавиждат, защото се боят от нас и ни завиждат. Нито за миг не се съмнявам, че е възможно да желаят смъртта ни… Що се отнася до Пазителката, не зная… Тя не е амбициозна. Това ще рече, че ако плете интриги срещу Ересиарха, то е, защото е убедена, че той води Арканите към гибел…
— Планът на Ересиарха е да предаде Париж на яростта на Архай! По този начин е възможно да постигнем Великия промисъл, но на каква цена! Пазителката вероятно е права.
— Ако Ересиарха се срути, ние двамата ще го последваме. Много късно е да се отречем от него.
— Значи той трябва да успее.
— Или да намерим начин да се измъкнем от играта. Какво очаква от нас?
Благородника се обърна с гръб към прозореца.
— Пратеник на Черния нокът е в Париж. Ересиарха иска да го намерим и да го убием.
— Това ли е всичко?
— Почти.
— Добре е. Колкото по-малко работа имаме… А Госпожицата?
— Той ѝ предостави пълната свобода да си отмъсти. Не зная нищо повече.
— Няма значение.
Благородника изведнъж грабна Магьосницата през талията и я прилепи към себе си.
— Какво ти се върти в главата? — запита той.
— Мисля, че трябва да дадем на Ересиарха основания да се надява на успех. Впрочем един град, който гори, е великолепна гледка. Спомняш ли си за Магдебург?
Кардинал Ришельо се молеше в полумрака на параклиса в двореца Сен Жермен. Беше сам, или поне така смяташе, докато не долови нечие присъствие зад гърба си. Изходите бяха завардени и никой не можеше да влезе. Впрочем той не изпита безпокойство: очакваше този, който бе преодолял всичките мерки за сигурност.
Сен Люк беше пожелал да се разкрие.
Той чакаше.
— Ако бяхте убиец, щях да съм мъртъв, нали? — запита Ришельо и се изправи от пейката, на която бе коленичил, след като за последен път се прекръсти в посока към олтара.
— Аз съм убиец, монсеньор.
Кардиналът се обърна към невъзмутимия мелез и дълго го гледа право в очите.
— До мен стигна вестта, че сте напуснали Остриетата на капитан Ла Фарг — рече той. — Вярно ли е?
— Да, монсеньор. По причини, които не мога да споделя.
— Причините не ме интересуват. Искате ли повече да не служите при мен.
— Не.
— Чудесно, тъй като имам огромна нужда от вашия талант.
Когато рано сутринта се върна в Париж, Анес се поколеба дали да не отиде за последен път в двореца на Ястреба, за да се сбогува приятелски с Ла Фарг и с останалите. Но се отказа, тъй като се боеше да не се огъне, и премина Сена по Новия мост, припомняйки си, че това беше мястото, което Балардийо предпочиташе пред всяко друго в столицата. Тя пресече, без да бърза, ужасяващия Гревски площад, скоро пое по дългата улица „При Храма“ и премина пред укрепената врата на Храмовия замък на шатленките.
Настоятелката на Сестрите на Сен Жорж я чакаше.
2.
Минаха три дни, но жегата не намаляваше.
През нощта лека хладина носеше облекчение на Париж, но горещината и зловонието се връщаха през деня, щом първите слънчеви лъчи престанеха да се плъзгат по керемидите, обливайки ги с нежна светлина, и се насочваха безмилостно към улиците и дворовете, покрити със засъхнала кал. Тъй като нямаше вятър, гнусният дъх от изпражненията се смесваше със стари миризми на урина и на нечистотии. Смрад от тинята в рововете се разпръскваше във въздуха. Воня на мърша и на кръв извираше от кланиците. Оттам, дето деряха и щавеха кожи, също се издигаха остри изпарения и всичко това бавно се понасяше към ослепителното небе, а в безмилостната пещ хора и животни едва крееха.
Така минаха три дни, а после дойде онази петъчна вечер през юли 1633 година, когато Париж пламна.
Бившият дворец на маршал Д’Анкр сега се наричаше Дворец на извънредните посланици. Беше собственост на Луи XIII, който преди време беше живял тук, но вече го предоставяше на чуждестранните дипломати, пребиваващи в Париж. Етикетът повеляваше посланиците да са гости на краля през първите три дни след пристигането им. Великолепен и пищно обзаведен, Дворецът на посланиците беше идеално пригоден да приема знатните посетители и техните свити. Освен това се намираше в приятен квартал, на улица „Турнон“ в предградието Сен Жермен, на хвърлей камък от Люксембургския дворец.
След последното претърсване на етажите капитан Ла Фарг намери Лепра при входа, в началото на почетната стълба.
— Часовите? — запита той.
— Всички са по местата си и изпълняват заповедите.