Драконите на изгубената звезда [bg]

Жената-рицар го беше ръгала с върха на оръжието си при всяка втора дума, принуждавайки го да отстъпва, докато най-сетне не опря гръб в коня й. Войнът побесняло отблъсна острието с ръка и успя да пореже дланта си.

— Наистина ми харесва да те слушам как говориш, Нерака — рече тя. — Мога да те слушам и цял ден, ако трябва, но за нещастие, след няколко часа трябва да застъпя на пост. Така че хайде на седлото и да потегляме.

В този момент Джерард беше толкова ядосан, че сериозно се замисляше дали наистина да не призове дракона. Бръснач бързо щеше да се разправи с тази досадна жена, която очевидно се бе родила с парче стомана вместо сърце. Успя да овладее гнева си и се качи на коня. Знаеше много добре какво следва, тъй че сложи ръце зад гърба си и кръстоса китки.

Жената прибра меча в ножницата, без да изпуска въжето около врата му, след което използва същото въже, за да пристегне китките му по такъв начин, че ако помръдне с ръце, бързо да прекъсне притока на въздух през гърлото си и да се задуши. През цялото време не спираше да подхвърля духовитости, наричайки го Нерака, Сладък Нерака и Нерака на Моето Сърце, както и множество други гальовни имена, от които направо му причерняваше.

Когато най-сетне приключи с овръзването на рицаря, тя пое юздите на коня и бързо го поведе през гората.

— Няма ли да ми запушиш устата? — попита Джерард.

Тя му хвърли поглед през рамо.

— Думите ти са музика за ушите ми, Нерака. Говори, разкажи ми още за краля на елфите. Облича ли се в зелени ефирни дрехи, растат ли крила от гърба му?

— Все още мога да призова дракона — изтъкна младият войн. — Не го правя единствено, понеже не искам да пострадаш. И това, ако се замислиш за миг, само потвърждава думите ми.

— Възможно е — призна тя. — Като нищо можеш да казваш и истината. Но като нищо можеш и да лъжеш. Вероятно не си го призовал, защото и децата знаят, че на зверовете не може да се има доверие и са страшно непредсказуеми. И може да изпече както мен, така и теб. Нали, Нерака?

Джерард започваше да схваща защо не му е запушила устата. Не се сещаше за нищо, което в крайна сметка да не влоши още повече положението му. А и доводът й за синия дракон беше нещо, за което би могъл да се сети и сам, само дето вече беше опознал Бръснач твърде добре и беше сигурен, че ако го извика, създанието ще я превърне в купчина пепел, без да му навреди ни най-малко. Ала, макар да не би се замислил и за миг пред избора с кой от двамата да пътува — с досадната жена-рицар или със страховития, но достоен син дракон, — все пак не можеше да живее с мисълта, че е станал причина за смъртта на някой от собствения си орден.