Драконите на изгубената звезда [bg]

— Смятам, че Ские играе сложна игра, която в края на краищата ще доведе до собственото му падение — каза той на Джерард. — Това ще бъде и наказанието му, задето се обърна срещу собствения си вид. Ако въобще може да се каже, че имаме нещо общо с него — допълни след секунда размисъл.

— Той е син дракон, нали? — попита рицарят, гледайки потока с копнеж. Надяваше се Бръснач по-скоро да намери онова, което търси.

— Да, сър — отговори създанието. — Но е израснал далеч повече от всеки друг от сините, които някога са летели над Крин. По-голям е дори от червените, с изключение на Малистрикс. Огромно, разплуто чудовище. Братята ми и аз често сме говорили на тази тема.

— И все пак се е сражавал във Войната на Копието — каза Джерард. — Мястото ми се струва добро. И бездруго не вярвам наоколо да има някакви пещери.

— Вярно е, сър. Винаги е бил верен слуга на нашата царица. Но по темата винаги може да се поспори.

Тъй като очевидно не можеше да намери достатъчно голяма пещера, където да се скрие, Бръснач най-сетне обяви, че и вдлъбнатината ще свърши работа, стига да я поразшири малко. Джерард се отдалечи на безопасно разстояние и загледа как синият дракон запраща мълнии, които откъртваха огромни канари от солидната скала. Скалните отломъци се стоварваха във водата долу и разтърсваха земята под краката му.

Рицарят беше напълно убеден, че звукът от разцепването на скалата и шумните експлозии се чуват чак в Солантъс, но най-вече се боеше да не би някой случайно минаващ патрул да полюбопитства какво става и да ги разкрие.

— Ако в Солантъс чуят нещо, сър — каза драконът по време на една от кратките си почивки, — най-много да си помислят, че приближава буря.

Щом най-сетне издълба пещера с подходящи размери, прахта се слегна, а неизброимите лавини от натрошен камънак престанаха да се стичат по склона на скалите, Бръснач доволно взе плячката си и влезе вътре, за да похапне.

Джерард свали седлото от гърба му — процедура, която се оказа по-сложна, отколкото очакваше, понеже не беше запознат с устройството на сложната амуниция. За щастие, драконът предложи помощта си. След като свършиха тази работа и рицарят с мъка извлече седлото в единия ъгъл на пещерата, Джерард го остави на спокойствие и излезе на вън.

Наложи се да се спусне доста надолу по потока, докато открие достатъчно плитък вир, където да се изкъпе. Съблече кожените дрехи и бельото си и нагази съвсем гол в ромолящия поток.