![Драконите на изгубената звезда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/3/drakonite-na-izgubenata-zvezda-bg-download.jpg)
Драконите на изгубената звезда [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-206-9
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на изгубената звезда [bg]». Краткое содержание книги:
Тя се обърна и заговори нещо с надзирателя. Рицарят имаше чувството, че й е направил впечатление, но дали беше добро или лошо, дали щеше да направи онова, за което я бе помолил — нямаше как да разбере.
Преди да си тръгне, лейди Одила набързо описа всички престъпления на Джерард. Как го е видяла да пристига на синия си дракон, как е кацнал извън града и как драконът му положил всички усилия да прикрие присъствието си. Главният надзирател се взря унищожително в рицаря и заяви, че в подземието има килия тъкмо за него и че направо била създадена за ездачи на сини дракони.
С една последна насмешлива усмивка и махване на ръката, лейди Одила се метна на коня си, пое юздите на мулето и излезе от двора на затвора в лек галоп, изоставяйки го на милостта на надзирателя и пазачите.
Пазачите го изблъскаха през преддверието, където надзирателят разполагаше със стая, а тъмничарят на смяна — със стол и маса. На стената, подредени в идеално прави редици, бяха окачени железните ключове за килиите. Джерард успя да ги зърне само за миг, преди отново да го засилят грубо по някаква тясна стълба, водеща към подземията. Отведоха го до килията, като за целта запалиха две факли — очевидно беше единственият затворник на това ниво — и го хвърлиха вътре. Дадоха му да разбере, че разполага с кофа за нечистотиите си и сламена постеля, където да спи.
Щеше да се храни два пъти на ден — сутрин и вечер. Масивната дъбова врата с малка желязна решетка за наблюдение започна да се затваря. Всичко се случваше толкова бързо, че Джерард все още не можеше да го осъзнае напълно.
Надзирателят стоеше отвън в коридора, за да се увери, че всичко с новия затворник е наред.
Джерард се хвърли към него и успя да провре част от тялото си между вратата и стената.
— Сър! — каза умолително той. — Трябва да говоря пред Съвета на рицарите! Кажете им, че се казвам Джерард ут Мондар! Нося важни новини! Сведенията ми…
— Ще обясняваш на инквизитора — отвърна студено надзирателят.
Пазачите изблъскаха жестоко Джерард назад. Той се търколи на кълбо сред звъна от веригите си. Вратата се затръшна. Чу шум от отдалечаващи се стъпки нагоре по стълбите. Светлината от факлите намаля и изчезна напълно. Затръшна се още една врата.
Джерард остана сам и потопен в тъй дълбока тъмнина и толкова завършена тишина, все едно го бяха изхвърлили от самия свят, за да се рее безкрай в празнотата и нищото, които някога, както разправяха, бяха предшествали появата на боговете.
18
Пратеник на Берил
Наместник Медан се намираше зад писалището в кабинета си в масивната, грозна сграда на Рицарите на Нерака в Квалинести. Наместникът, също като елфите, които отвръщаха поглед всеки път, когато им се наложеше да минат наблизо, смяташе сградата за не по-малко противна. Поради тази причина рядко посещаваше щаба си там. Ненавиждаше празните, голи стаи. Поради влажния въздух каменните стени неизменно се покриваха с тънък слой изпарения и изглеждаха така, сякаш се потят. Винаги щом му се наложеше да остане между тях за по-дълъг период от време, имаше чувството, че започва да се задушава и беше сигурен, че не си въобразява. От чисто предпазна мярка, стените не разполагаха и с прозорци, така че във въздуха неизменно се носеше тежката миризма на плесен, която след време проникваше до мозъка на костите.
Днес бе дори по-зле. Миризмата изпълваше носа му и го караше да изпитва туптяща болка зад очите. Болката и напрежението го правеха отпуснат и невнимателен.
— Тази няма да я бъде — каза си той и вече се канеше да излезе на чист въздух, когато неговият заместник, рицар на име Дюмат, почука на дървената врата.
Наместникът раздразнено се върна обратно зад писалището и изсумтя силно в опит да прочисти носа си.
Приемайки изсумтяването за разрешение да влезе, Дюмат пристъпи вътре и внимателно затвори вратата след себе си.
— Тук е — каза той и подметна палец през рамо.
— Кой, Дюмат? — попита Медан. — Още някой драко?
— Да, милорд. Бозак. Капитан. С него има двама баази. Според мен са личната му охрана.
Медан изсумтя още веднъж и потърка очи.
— Можем да се справим с трима дракониди, милорд — каза безучастно заместникът му.
Дюмат беше странен човек. Наместникът отдавна се беше отказал от опитите си да го разбере напълно. Нисък, добре сложен, с тъмна коса, Дюмат трябва да беше около трийсетгодишен, или поне така предполагаше Медан. Знаеше съвсем малко за него. Заместникът бе тих, резервиран, усмихваше се рядко и почти не общуваше с другите. Нямаше какво да каже за миналото си и никога не се присъединяваше към останалите войници, когато те се хвалеха с подвизите си, независимо дали на бойното поле или между чаршафите. Беше се присъединил към Ордена едва преди няколко години, давайки на командира си само толкова информация за своя минал живот, колкото бе необходима за архива. Медан подозираше, че сведенията така или иначе са пълна лъжа. Наместникът така и не беше успял да отгатне защо Дюмат се е присъединил към Рицарите на Нерака.