Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Вестерны » Каубои и извънземни [bg]
Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каубои и извънземни [bg]

Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:

Джоан Виндж е добре познато име на любителите на фантастиката.
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107
Перейти на страницу:

20

Мълвата плъзна по-бързо от ято скакалци в житна нива.

Златото се върна в Абсолюшън.

Заваляло като манна от пустинното небе, насред безоблачен ден, разказваха хората.

Втората част от тази история разсмиваше всеки, който я чуе. Но на повечето им стигаше само първата, за да започнат да стягат дисагите и да товарят мулетата.

Улиците на града се оживиха от каруци, коне и хора. Вече се мяркаха не само хората на Долархайд, а и златотърсачи, опънали палатки в края на града, които идваха в града за провизии и крояха планове за бързо забогатяване, или хора, дошли да отварят нови магазини или да вдигнат капаците на старите, готови да продават всичко, което купувачът може да си позволи.

Бар „Златния лист“ беше на мястото си в горещия следобед. Новият пианист умело свиреше „Лорена“ — любимата песен на Док и Мария — за пореден път, а те танцуваха и се наслаждаваха на живота.

Масите бяха почти пълни с гладни клиенти, дошли заради домашните ястия на Мария, но по-късно барът щеше да се напълни с пиячи. Бронк и Хънт, току-що пристигнали, вече стояха там с торба златни късове пред себе си, готови да започнат вечерта.

Беше ред на Хънт да купува пиенето, но той не възразяваше — не можеше да не бъде добронамерен, докато гледаше остатъка от личното си богатство, една от многото торби със злато, която всеки член на бандата успя да събере и да скрие преди който и да било от външния свят да пристигне.

Хънт се ухили широко, докато гледаше как Док танцува със съпругата си. Тя беше една от най-красивите жени, които някога е виждал — с тъмночервената си копринена рокля приличаше на разцъфнала роза. Но след толкова дълго време в пустинята той бе жаден.

— Колко още песни ще изслушаме преди да пийнем? — извика той, когато „Лорена“ свърши за пореден път.

Док му се ухили в отговор и рече:

— По-спокойно, Лют сос. Просто се радвам да видя жена си. Идвам!

Преди Док да се откъсне от Мария, тя го целуна така, че веждите на Хънт се качиха високо на челото му. До него Бронк се засмя.

Още усмихнат, Док отиде зад бара и извади бутилка от най-доброто си уиски, за да налее по едно на двамата мъже.

— Муи амабле — рече Бронк и Док кимна за благодарността.

Хънт осъзна, че Бронк е човекът с най-добри обноски, когото някога е познавал, особено за човек, чието име означаваше „грубиян“.

Хънт вдигна чашата си към Док и отпи. Божествен нектар… помисли той и въздъхна. Може би все пак ще умре в леглото си.

Док забеляза още няколко познати лица на бара. Остави Бронк и Хънт с бутилката и приближи към една необикновена двойка — Емет, внука на шерифа, и Пърси Долархайд. Док осъзна, че не е виждал Пърси да се държи като пияница, да вика или да прави детинщини, откакто се върна в Абсолюшън. Пърси дори не носеше пистолет.

— Едно питие за мен и приятеля ми — поръча учтиво Пърси и кимна към Емет.

Док ги изгледа със съмнение.

— Приятелят ти не е ли твърде млад да стои на бара?

— Не и след всичко случило се — рече Пърси с лека усмивка и добави: — Две сарсапарили.

Док посегна към бутилките безалкохолна бира, а Пърси бръкна в джоба си и извади малка пачка пари. Сложи я на бара, бутна я към Док, погледна го право в очите и рече:

— А това ще се погрижи за дълговете ми. — Сведе глава и продължи. — И ти благодаря за търпението.

Когато Пърси отново вдигна глава, Док му се усмихна с благодарност. Чудесата няма ли да свършат, помисли си той.

Пърси Долархайд наистина беше различен човек, след срещата си с извънземните.

Е, не само той… Док им наля питиетата, а Емет целият грейна.

Тъкмо тогава Удроу Долархайд отвори вратите, понесъл някакви тефтери под мишница, и извика:

— Пърси!

Всичко замлъкна — музиката, приказките, смехът. Очите на всички се приковаха в Долархайд, дали по навик или от любопитство.

— Идвам, тате — отвърна Пърси. Стана от бара, оставяйки питиетата на Емет, и тръгна към изхода, където го чакаше баща му. Всички други също чакаха — неколцина дори не смееха да дишат.

Долархайд огледа бара, пълен с нервни лица и тишина… И накрая се разсмя:

— Следващото е от Долархайд.

Тишината се смени с добронамерени подвиквания, а посетителите вдигнаха чаши за негово здраве. Долархайд излезе, облекчен и доволен, а Пърси го последва.

1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)