![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
— Реб-бека? — попита Тагарт.
— Не… — каза Емет. — Няма я, дядо.
Тагарт примигна, сякаш някакъв неуловим спомен премина като дим пред очите му.
Лицето на Емет се промени, докоснато от разбиране, на което не беше способен само преди седмица. Усмихна се внимателно и каза:
— Още се имаме един друг. — После пое ръката на дядо си и продължи: — Ще се грижа за теб.
Тагарт погледна сплетените им ръце. Още не разбираше, но някак… приемаше. Усмивката му се изпълни с изумление.
— Емет! — рече той. — Виж се колко си пораснал.
Долархайд се отдели от Джейк, когато видя, че Черен нож върви към него. Двамата мъже застанаха мълчаливо един срещу друг… и след това нантан-ът му подаде ръка в жест на приятелство.
Само за миг Долархайд се поколеба. След това посегна и сграбчи подадената ръка, разбрал най-сетне със сърцето си, а не само с ума си, разликата между „човек“ и „чудовище“. Сега поне никога нямаше да забрави какво значи „баща“, „загуба“ и „скръб“ — и че те са част от всяко човешко същество, всяко едно — също както и животът.
Зад рамото на Черен нож, на няколко метра встрани, той забеляза едничкото лице, което искаше да види — Пърси.
Кимна на Черен нож и се отправи към сина се, който се въртеше неориентиран сред навалицата и търсеше…
Долархайд спря пред него. Пърси погледна лицето на баща си и сбърчи вежди, сякаш помнеше отнякъде този мъж. Само ако можеше…
— Не ме ли помниш, момче? — попита тихо Долархайд, а на лицето му имаше загриженост и неувереност. Пърси само примигна, като че спомените му убягваха.
Очите на Долархайд така преливаха от чувства, че Джейк се зачуди дали този мъж няма най-накрая да пролее някоя сълза. Но нямаше нужда от сълзи, защото в очите му имаше толкова скръб и радост, колкото всички сълзи на света не можеха да изразят. С пресипнал глас Полковника рече:
— Аз съм баща ти.
Съсредоточеното изражение на Пърси се стопи и той… се усмихна. Почти не личеше да е познал баща си, но усмивката беше толкова невинна, толкова пълна с радост, че можеше да е на малко момче, пълно с безпрекословно доверие.
Долархайд прегърна сина си и го отведе по-далеч от тълпата.
— Хайде, сине — промълви той, — да си вървим у дома.
Джейк бавно се отдалечи от мястото, където хората се събираха щастливо. Той нямаше кого да намери, поне не тук.
Членовете на бившата му банда — оцелелите и спасените — празнуваха посвоему, докато златният дъжд се сипеше върху тях. Някои от мъжете внимателно избираха по-големите парчета злато. Джейк почувства странно облекчение.
Е, поне си спазих обещанието… направих ги богати.
Неколцина мъже от бандата вдигнаха глави, когато той мина покрай тях, и извикаха името му с широки усмивки.
Той също им се усмихна и продължи, докато не остана сам. След това отново погледна към небето.
Примижа срещу силното слънце и му се стори, че може да различи бледи следи от експлозията, подобни на слънчеви петна, образуващи нещо като дъгоцветна мъглица. Позволи на скръбта да изплува на лицето му. Сега беше сам и никой не можеше да го види, освен небето.
Ела беше на онзи кораб… И удържа на обещанието си — Никога вече. Тя беше всеотдаен воин… но не и бездушен… в тази безмилостна битка срещу най-жестокия враг на неговите и нейните хора тя никога не си позволи да мисли за собствената си безопасност, за собствените си нужди… или за неговите.
Освен в онзи миг на безвремие, когато се целунаха, когато усети страстта й, чудовищната й самота, неутолената й нужда за близост, която утоляваше неговата… Този спомен само усили болката му. Знаеше, че няма право да се гневи, че го е изоставила, че няма право да чувства огорчение или каквото и да било друго, което може да спре болката за нея, за себе си… или да спре да иска невъзможното.
Той зарея поглед към пустинята, която се простираше наоколо и се срещаше с небето там, където му се струваше, че свършва вечността. Само пустинята му остава — може би така и трябва. В нея може да се скрие далеч от всички и няма как да нарани никого, освен себе си.
Ти си добър човек.
Думите на Алис, в онова видение… Последните думи на Ела бяха същите.
Добър човек.
Джейк отново вдигна поглед към небето, чудейки се как е възможно това да е вярно.