Прокобата на Господаря Гад [bg]

Морам започна нерадостно:

— Томас Ковенант, трябва да ни простиш предпазливостта. Осквернената луна е вестител на зло на Земята, каквото не сме и очаквали. Без предупреждение небето ни извести за най-непосилната задача на нашето време и сега сме изправени пред гибелна заплаха. Но ние не сме предубедени към теб. Ти сам ще покажеш дали си враг… ако си такъв, разбира се. — Очите му търсеха някакъв отклик, но Томас му отвръщаше с празен поглед. Владетелят сви рамене едва забележимо и продължи: — А сега… може би е най-добре, ако ни предадеш посланието.

Томас сгуши глава като човек, тормозен от ято лешояди. Не искаше да повтаря онези слова, не искаше да си спомня за Стражницата на Кевин, за каменното поселище Митил. Коремът му се присвиваше от въображаем шемет. Всичко това беше невъзможно. Как да опази застрашеното си здравомислие, ако умува над тези неща?

Но посланието на Гад налагаше своята тежка принуда. Томас го беше носил като рана в ума си прекалено дълго и не можеше да го отхвърли сега току-така. Преди да напрегне волята си, думите се вкопчиха в него подобно на гърч. С просмукан от неизразимо отвращение глас той подхвана:

— Ето ги словата на Господаря Гад, Презиращия: „Предай на Съвета и на Върховния владетел Протал, син на Дуилиън, че отсега са им отмерени най-много седем пъти по седем години на Земята. Преди да са отброени докрай дните в тях, аз ще властвам над живота и смъртта. И в знак на това, че словата ми са самата истина, кажи им, че Лигоча, Скалния червей, Пещерната твар от Гръмовръх, е намерил Жезъла на закона, изгубен преди десет столетия от Кевин при Ритуала на оскверняването. Кажи им, че задачата на тяхното поколение е да си върнат Жезъла. Без него не ще успеят да устоят срещу мен дори седем години и аз ще постигна окончателната си победа шест пъти по седем години по-рано.

На теб, раболепнико, казвам — не се проваляй като вестоносец. Не предадеш ли посланието ми на Съвета, всяко човешко същество на Земята ще бъде мъртво, преди сезоните да се сменят десет пъти. Не разбираш, но аз те уверявам, че е ужасно Лигоча да притежава Жезъла. Той ще седне на трона в Твърдината до две години, ако вестта не стигне до тях. Пещерните твари вече се сбират по негов зов. И вълците, и Злотворните се подчиняват на властта на Жезъла. Но не войната е най-черната заплаха. Лигоча дълбае все по-надолу в тъмните недра на Гръмовръх — Грейвин Трендор, Планината на Огнелъвовете. А в земните дълбини са погребани злини с толкова страшна мощ, че никой смъртен не би надделял над тях. Те биха превърнали цялата вселена в ад во веки веков. Лигоча търси тъкмо такава злина — Илеартския камък. Стане ли негов господар, тежко и на всевластните, и на смирените до свършека на самото време.

Постарай се да предадеш посланието, раболепнико. Ти видя Лигоча. Ще ти хареса ли да бъдеш погубен от него? И едно предупреждение накрая. Не забравяй от кого трябва да се страхуваш. Досега бях принуден да се задоволя с убийства и мъчения. Но замислите ми съзряха и аз започнах делото си. Няма да спра, докато не залича и помена от надежда на Земята. Размишлявай над това и се обезсърчавай!“