Прокобата на Господаря Гад [bg]

„Какво?!“ Томас облещи очи и зашепна беззвучно, сякаш се боеше Банор да не го чуе: „Това е невъзможно. Това е невъзможно“. Запремигва стъписано в напразен опит да се опомни. „Две… Но какво е това?!“

Въпреки изумлението му думите на Банор звучаха убедително. Този глас като че не можеше да мами или дори да се отклонява от простата истина. Томас се изпълни с ужас, със смазващо състрадание.

— А ти — изхриптя — на колко години си?

— Дойдох на Земята с първите харучаи, през първите години на Кевин като Върховен владетел. Заедно изрекохме за пръв път Обета за служене. Заедно призовахме земната сила да засвидетелства нашето посвещение. И сега не се завръщаме у дома, докато не бъдем убити.

„Две хиляди години… — повтори си Томас. — Докато не бъдем убити… Невъзможно. Това не се случваше!“ Объркан, той се стараеше да си внуши, че чутото е досущ като възвърнатия живот в нервите му — още по-ясно доказателство, че Земята е нереална. Но не го чувстваше като доказателство. Чувстваше се покъртен, все едно е научил току-що, че Банор страда от рядка форма на проказа. Насили се да промърмори:

— Защо?

Стражът отвърна с равен глас:

— Когато дойдохме на Земята, видяхме чудеса — Великани, ранихини, Весел камък… и Владетели с такава мощ, че отказаха да водят война срещу нас, за да не ни унищожат. В отговор на нашето предизвикателство те дадоха на харучаите толкова скъпоценни дарове… — Той помълча, потънал наглед в своите спомени. — Ето защо ние пък дадохме Обета. Не можехме да отвърнем на щедростта им другояче.

— Това ли е вашият отговор на смъртта? — Томас се бореше със съчувствието си, като се опитваше да приравни казаното от Банор до поносими мащаби. — Така ли става всичко на Земята? Щом закъсате, просто вършите невъзможното? Като Берек?

— Дадохме своя обет. Този обет е живот. Разложението е смърт.

— Две хиляди години?! — възнегодува Томас. — Що за проклятие! Това дори не е честно. Не мислиш ли, че сте направили достатъчно?

Стражът отвърна все тъй безизразно:

— Не можеш да ни поквариш.

— Да ви покваря ли? Изобщо не съм искал. Не ме засяга, ако ще да служите на Владетелите, докато изсъхнете като мумии. Говоря за твоя живот, Банор! Колко дълго можеш да служиш, без да се попиташ поне веднъж дали си е струвало? Налага го гордостта или поне здравият разум. — Не му беше по силите да проумее как здрав мъж може да не стигне до самоубийство в толкова проточил се живот. — Не е като сос, та да си сипваш от него в чинията колкото ти скимне! Нали си човек — не си роден да бъдеш безсмъртен.

Банор сви рамене безучастно.

— Какво означава безсмъртието? Ние сме Кръвната стража. Познаваме само живота и смъртта — Обета и Разложението.

Чак сега Томас си спомни, че за Кръвната стража символът на покварата — Разложението, е Господаря Гад и изсумтя: