Прокобата на Господаря Гад [bg]

— Кажи ми още нещо! Ако твоята жена беше жива, би ли отишъл да се видиш с нея, а после би ли се върнал тук? Щеше ли… — Запъна се, но довърши: — Щеше ли да го понесеш?

Стражът срещна питащия му поглед, без да трепне, но зад маската се мярнаха сенки, преди да отвърне тихо:

— Не.

Томас дишаше бързо и тежко, като че му се гадеше. Затътри се през входа и надолу по стъпалата към привиждащата му се клада във вдлъбнатината с грейвлинг.

Протал, Морам и Осондрея, Сол по сърцето, четиримата стражи, другите четирима присъстващи — всички бяха на същите места. Под зловещото очакване в очите им той се настани на отделения трон пред масата на Владетелите. Трепереше, сякаш огнените камъни излъчваха студ.

Върховният владетел заговори и старческото хриптене в гласа му се чу още по-натрапчиво.

— Томас Ковенант, ако сме се отнесли несправедливо към теб, ще помолим за прошка, като му дойде времето. Първо сме длъжни да изясним съмненията си относно теб. Ти скри много от онова, което трябва да знаем. Но ведно стигнахме до съгласие — ето как виждаме присъствието ти на Земята.

— Докато е ровил под Гръмовръх, Лигоча — Скалния червей, е намерил Жезъла на закона. Без чужда помощ би похабил много години, за да го овладее. Господаря Гад е научил за находката му и по свои подбуди се е съгласил да научи Пещерната твар как да си служи с Жезъла. Явно не е поискал да си присвои Жезъла. Може и да е бил твърде слаб. Или се е опасявал да борави с онова, което не е било предназначено за неговата ръка. Или пък преследва друга страховита цел, за която не можем да се досетим. Все пак се вижда, че Гад е подтикнал Лигоча да се възползва от Жезъла, за да те призове на Земята — защото единствено Жезълът на закона притежава такава мощ. А Лигоча нито би помислил, нито би изпълнил такава задача без помощта на задълбочено знание. Тъй че си доведен на Земята по волята на Господаря Гад. Остава ни само да се молим и други сили да не са били замесени в това.

— Не знаем защо го е направил — рязко каза Морам. — Ако е трябвало просто да предадеш посланието на Господаря Гад, не се е нуждаел от обитател на свят извън Земята… нито пък е щял да те опази от Лигоча, като те пренесе на Стражницата на Кевин. Струва ми се, че със същото намерение е изпратил своя Бяс да те отклони от пътя към Анделейн. Ти единствен можеш да ни насочиш към истинските цели на Презиращия. Защо е призовал човек, чужд на Земята? И защо тъкмо теб? По какъв начин си полезен за замислите му?

Томас си пое отривисто въздух, стисна челюсти и не продума.

— Нека погледнем иначе на това — настоя Протал. — В твоя разказ има какво да докаже истината. Малцина сред живеещите днес знаят, че Бесовете някога се назовавали Херем, Шеол и Джеханум. А и ние знаем, че един от Необвързаните от много години изучаваше Духчетата в Анделейн.

Томас си спомни неволно безнадеждната храброст на животинките, които помогнаха на Необвързания да го спаси в Анделейн. Хвърляха се в собственото си изтребление с отчаяна и безплодна свирепост. Изскърца със зъби, за да не съживява в паметта си картината на тяхната гибел.