Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
По ярко осветени коридори в планинските недра стигнаха накрая до висока сводеста двукрила врата. Тя беше затворена и пред нея пазеха мъже от Кръвната стража. Покрай стената имаше изсечени каменни седалки, някои достатъчно големи да поберат Великан. Банор кимна на часовите. Единият отвори вратата, а другият им посочи безмълвно да минат. Томас влезе след Банор в залата, където се събираха Владетелите.
Средоточието беше огромна кръгла зала, спускаща се стъпаловидно към центъра си, с висок, подкрепян от кръстосани каменни ребра купол. Подредени в дъги седалки заемаха три четвърти от пространството. Вратата, през която Томас влезе, беше почти наравно с най-високо разположената редица, също като другите две врати — доста по-малки, — които видя отсреща. По-надолу имаше извита каменна маса, отворена само в единия край, и подредени множество столове, подобни на тронове около нея, а точно по средата — широка кръгла вдлъбнатина с грейвлинг. Жълтото сияние на камъните се смесваше със светлината от четири огромни факли по стените, поддържани от лилианрил.
Докато Банор го водеше надолу по стъпалата към отворения край на масата, Томас успя да огледа присъстващите в залата. Сол по сърцето Носен от пяната се бе настанил удобно в огромен каменен трон. Великанът изви глава към доскорошния си спътник и му се усмихна приветливо. Другите около масата бяха само Владетели. Точно срещу Томас седеше Протал, сложил жезъла си на каменния плот. От двете му страни седяха престарял мъж и също толкова стара жена. До старицата видя Морам, а срещу него — жена на средна възраст. Зад всеки Владетел бдеше мъж от Кръвната стража.
В Средоточието имаше само още четирима. Високо зад Върховния владетел седяха Грижовниците — Биринер и Торм. Малко по-нагоре чакаха други двама мъже — единият воин с двоен черен диагонал на нагръдника си, а до него Тувор, Първият страж.
Почти празната зала изглеждаше грамадна и загадъчна.
Банор придружи Томас до единствения каменен трон откъм отворения край на масата, разположен срещу мястото на Върховния владетел. Томас седна вдървено и се огледа. Тук беше твърде отдалечен от Владетелите и се притесняваше, че би се наложило да крещи посланието си. Но когато Протал се изправи и заговори тихо, Томас го чу съвсем ясно.
— Томас Ковенант, добре дошъл пред Съвета на Владетелите.
Хрипкавият му глас стигаше до ушите на Томас, сякаш стояха един до друг.
Започваше да свиква със Средоточието и да долавя присъствието и решимостта на Владетелите. Струваше му се, че се придържат с желание към безапелационните си обвързаности и колкото и широк да е кръгозорът им, нищо не ги отклонява от целта.
Протал стоеше, впил поглед в него. Макар да изглеждаше много стар, щръкналата брада и изправените рамене показваха, че силата му не е изчерпана. Но очите му бяха уморени от неспирното себеотрицание, стигащо до такава крайност, че потискаше дори плътта. Внушаваше впечатлението, че е съзрял твърде отдавна и сега единствено силата, на която се е посветил, го поддържа да не рухне.
Но седящите от двете му страни не се бяха съхранили толкова добре. Имаха белязана от възрастта кожа и се гърбеха над масата, сякаш се бореха с просмукалата костите им старост, за да различат съзерцанието от дрямката. Томас вече познаваше Морам, но сега той изглеждаше далеч по-рязък и опасен — дали присъствието на другите Владетели не изостряше способностите му? Втората жена сред Владетелите пък седеше спокойно. Лицето й беше обърнато към него с предизвикателно изражение.
— Нека се представим, преди да започнем — рече Върховният владетел. — Аз съм Протал, син на Дуилиън, и съм Върховен владетел по решение на този Съвет. Вдясно от мен са Вариол, спътник на Тамаранта и син на Пентил, някогашен Върховен владетел… — при тези думи двамата прегърбени старци вдигнаха глави и се спогледаха с усмивки — … и Осондрея, дъщеря на Сондрея. Отляво са Тамаранта, спътница на Вариол и дъщеря на Енеста, и Морам, син на Вариол. Познаваш Великана от Морска шир — Сол по сърцето Носен от пяната, и вече си се срещал с Грижовниците. Зад мен са също Тувор, Пръв страж от Кръвната стража, и Гарт, боен предводител на Ратниците в Твърдината. Всички те имат право да присъстват на Съвета. Възразяваш ли срещу някого?