![Прокобата на Господаря Гад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/6/prokobata-na-gospodarya-gad-bg-download.jpg)
Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
Щом гласът заглъхна, светилището се смълча за малко и кухината се изпълни с преглътнати сълзи, като че множеството смяташе провала за свой. Отекна обаче нов, жизнен глас — на Сол по сърцето Носен от пяната:
— Владетелю, не сме на края на усилията си. Вярно, делото на нашия живот беше да разберем и да подредим постигнатото от предците. Но трудът ще ни отвори вратата към бъдещето. Нашите деца и техните деца ще напредват, защото не сме се обезсърчили, защото вярата и смелостта са най-добрите дарове, които можем да предадем на потомците. А на Земята има тайни, за които не знаем нищо — те носят и надежда, и заплаха. Не унивайте, Скални братя. Вашата вяра е по-ценна от всичко.
„Но вие нямате време! — изпъшка Томас. — Вяра ли? Деца ли? Гад ще ви унищожи.“
А в ума му представата за Владетелите се преобърна отведнъж. Те не бяха някакви висши същества, творящи съдби, а смъртни като самия него, познаващи безсилието. Гад щеше да ги съсипе…
За миг дръпна ръце от парапета, сякаш се канеше да изкрещи своята вест за обреченост на събраните тук. Но замайването тутакси надделя. Той залитна и се опря на камъка, после се вкопчи в рамото на Банор.
„Отсега са им отмерени най-много седем пъти по седем години на Земята…“
От него се искаше да им прочете смъртната присъда.
— Изведи ме оттук! — продрано помоли Томас. — Не издържам…
Банор го задържа прав и го дръпна навътре. Внезапно се отвори врата към яркия коридор отвън. Томас едва не се пльосна през прага. Без да продума, стражът запали факлата си от един светилник на стената и хвана Томас, за да го крепи.
— Не ме пипай! — процеди той. — Не виждаш ли, че съм болен?
Никакво изражение не промени лицето на Банор. Все така безстрастно той обърна гръб и двамата се отдалечиха от светилището.
Томас вървеше превит, притиснал длан към корема си, все едно щеше да повърне. „Отсега са им отмерени най-много…“ Как да им помогне? Не можеше да помогне дори на себе си. Объркан и потиснат, той се довлече до стаята си в кулата и спря на средата, а Банор върна факлата в халката на стената и излезе. Томас се хвана за главата. Струваше му се, че мозъкът му се пръска на късчета.
„Нищо от това не ми се случва! Как успяват да ми го причинят?“
Извъртя се към гоблена, сякаш очакваше той да му подскаже отговор. Но образите само помрачиха още повече душата му и го вбесиха като неочаквана обида. „По дяволите, Берек! Да не си въобразяваш, че е толкова лесно? Да не мислиш, че най-обикновеното човешко отчаяние е достатъчно и ако се почувстваш твърде зле, нещо космическо или поне чудодейно непременно ще се случи, за да те избави? Проклет да си! Та той ще ги изтреби! Ти си същият нечист изгнаник като мен, но дори не го знаеш!“
Пръстите му се свиха като изскочили нокти на звяр, той се спусна напред и ги заби в гоблена сякаш вярваше, че ще издере подла лъжа от паметта на света. Дебелата тъкан не поддаде, но Томас все пак успя да я смъкне от стената. Отвори яростно балкона, извлече гоблена в аленеещата злокобно нощ и го преметна през парапета. Гобленът падна като мъртво листо през зимата.
„Аз не съм Берек!“
Прибра се задъхан в стаята и припряно закри с паравана кървавата нощ навън. Захвърли туниката, облече своите долни дрехи, угаси светлината и се тръшна на леглото. Но и мекият чист допир на чаршафите по кожата му не го успокои.
14.
Съветът на Владетелите
Събуди се с усещането за помътнял въздух като от преминаващ буреносен облак — кипнали черни кълба и святкащ бял огън. С механични движения се подготви за Съвета — изми се, огледа тялото си, облече собствените си дрехи и се обръсна отново. Когато Банор остави на масата поднос с храна, Томас се засити, сякаш гълташе прах и чакъл. После пъхна ножа на Атиаран под колана си, стисна жезъла на Барадакас в лявата си ръка и седна да чака с лице към вратата.
Най-сетне Банор се върна да го повика. Томас поседя неподвижно още малко, забил отнесен поглед в стража. Питаше се ще събере ли смелост да продължи в това съновидение. Струваше му се, че лицето му пак се криви, но не знаеше дали е така.
„Отсега са им отмерени най-много…“
„Хайде, че да се свърши по-бързо.“
Докосна твърдия метал, скрит под дрехата, за да укрепи волята си, и застави тялото си да се изправи. Изгледа ядно вратата като праг пред опасност, мина неохотно през нея и тръгна по коридора. Воден от повелително изправения гръб на Банор, Томас прекоси двора и пое навътре и надолу в странно издълбаната плетеница на Весел камък.