Обречена на ранен гроб [bg]

— Не мога да направя това, Кат.

— Защо? — извиках.

— Защото Грегор има права над майка ти според нашите закони — тихо каза Менчерес. — Да го нападна, защото е взел един от собствените си хора, ще изправи срещу нас не само съюзниците на Грегор.

— Той няма никакви права над майка ми — озъбих се. Тогава през мен пробяга нещо студено, което нямаше нищо общо е новата ми телесна температура.

Да, имаше. Според вампирския закон бях съпруга на Грегор, което означаваше, че всеки, който принадлежеше на мен, беше също и негов. И отгоре на всичко, той беше ухапал майка ми, правейки я негова собственост според вампирските закони, ако пожелаеше да предяви правата си.

О, Господи. Никой вампир нямаше да наруши законите си, за да ми помогне да върна майка си, нито дори Влад.

— Ако законите са толкова стриктни, защо не бях насилена да се върна при Грегор? — попитах горчиво. — Защо съм свободна, а тя не е?

— Първо, не си признала публично, че си негова съпруга. И въпреки това, някой вампири вярват, че Грегор е задължен да те накара да се върнеш при него, котенце. Но повечето смятат, че не е тяхна работа, че си избрала някой друг. И все пак, нападение над него, за да върнеш майка си, ще го направи тяхна работа. Знаеш, че тя е смятана за негова собственост по един или друг начин, така че кражбата на негова собственост отваря възможност в представите на хората, че Менчерес и аз може също да опитаме да откраднем някой от техните хора без причина.

— Без причина? — Тонът ми беше смъртоносен.

Боунс ме погледна.

— Причина в техните очи, не в нашите.

— Не мога просто да я оставя при Грегор, законно или не — заявих.

Той ме завъртя, докато не застанахме лице в лице.

— Котенце, нито пък аз, но трябва да изчакаме. Щом Грегор умре, майка ти ще бъде свободна. Той очаква да изтичаш при него с цялата си прибързаност. Няма да бъде подготвен, ако действаш предпазливо. Ще ми се довериш ли и да изчакаш докато настъпи точното време?

Прехапах устна. Кръвта, която изпълни устата ми, ми напомни, че кучешките ми зъби бяха навън. Освен всичко останало, през мен премина вълна от глад. Как можех просто да чакам и да се надявам, че Грегор няма да стане нетърпелив и да започне да ми праща части от майка ми като мотивация да се върна при него? И все пак, как можех да се втурна в боя без план или подкрепление? Проклети торпеда, пълна скорост напред, стратегията не беше на моя страна напоследък.

Боунс докосна бузата ми.

— Ще го намеря. И ще го убия. Довери ми се.

Преглътнах, чувствайки сълза да се спуска по лицето ми и знаейки, че е оцветена в розово.

— Добре.

Боунс ме целуна бързо, но нежно. После се обърна към Менчерес.

— Ще обявим промяната й. Официално събиране е най-добре, така че представянето й във вампирското общество да бъде направено с цялостен мир, за да избегнем опасността от нападение.