![Обречена на ранен гроб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/0/obrechena-na-ranen-grob-bg-download.jpg)
Обречена на ранен гроб [bg]
- Автор: Фрост Джанин
- Серия: Среднощен ловец #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обречена на ранен гроб [bg]». Краткое содержание книги:
— Да — изстена Боунс, движейки се по-бързо. — Толкова е хубаво, любов. Още малко, остани с мен, остани с мен…
Имах бегъл момент на учудване — Къде си мисли, че ще отида?, преди всичко да стане черно.
Глава 29.
— Готова ли си за това?
Кимнах.
— Направи го.
Боунс сряза дълга линия нагоре по ръката си, отваряйки вените си. Тази великолепна червена течност веднага изпълни ръбовете й. Устата ми се напълни със слюнка.
После Боунс размаза кръвта по пръстите си и ги поднесе на сантиметри от устните ми. Преглътнах трудно, борейки се е желанието да я сграбча и да засмуча пръстите му… а после и ръката му.
След това Боунс притисна тези окървавени пръсти към устата ми, дразнейки ме е невероятната им сладост. Потреперих, но не ги облизах или захапах. Можеш да го направиш, Кат. Не се поддавай.
Боунс ми подаде кърпичка.
— Изплюй я, котенце.
Направих го, изхвърляйки тези капки, които караха устата ми физически да боли от нуждата. Ако все още можеше, щеше да ми тече кървава пот до тогава.
— Отново.
Боунс повтори това мъчение още пет пъти, плюех това, което тялото ми крещеше да задържа, докато най-накрая Боунс ми се усмихна.
— Направи го, любов.
— Браво, Кат — каза Спейд.
— Заслужава повече от браво. — Боунс ме целуна по челото. — Да започнеш да контролираш жаждата за три дни е изключително.
— Колко е часът?
— Около 12:30 — отвърна Спейд.
По-малко от шест часа до изгрев-слънце. Това беше другият страничен ефект от трансформацията. Когато слънцето изгрееше, заспивах от умора. И не само ставах сънлива, както беше нормално през целия ми живот, а изпадах в безсъзнание. В известен смисъл това ме тревожеше повече от пристъпите ми на глад. Ако се случеше да бъда в битка по време на изгрев, щях да се изпека.
Тренирах да оставам в съзнание, когато изгрееше слънцето. До сега можех да държа очите си отворени няколко минути, докато тялото ми правеше чудесно впечатление на увиснал парцал. Щеше да изчезне след време, но се тревожех след колко време. Точно сега дори не можех да се движа до обяд.
— Искам да изляза — казах. — Да шофирам до някъде, да се взирам във всяка улица, която мина, да гледам пътни карти, докато не ослепея и да получа упътване от всеки в радиус от двадесет метра. О, но първо ще си взема вана. През този малък душ в мазето тече само студена вода.
Менчерес влезе в стаята. В момента, в който видях лицето му, знаех, че нещо ужасно се е объркало.
— Грегор е, нали? — казах, преди дори да проговори. — Какво е направил?
Менчерес постави ръцете си на раменете ми.
— Кат, майка ти е изчезнала.
— Не!
Избухна от мен, заедно е внезапен изблик на сълзи. Ръката на Боунс се затегна около кръста ми.
— Как? Сметището ли е нападнато? — попита той.
Менчерес поклати глава.
— Родни каза, че е изчезнала от стаята си. Пижамата й е била все още в леглото й.
Беше я отвлякъл в съня й. О, Господи, Грегор беше издърпал майка ми направо от сънищата й, за да я отвлече.
— Той каза, че ще ме накара да страдам — прошепнах, чувайки отново ръмженето на Грегор от последния ми сън с него. — Не смятах, че ще тръгне след майка ми. Как би могъл, ако никога не е пил от нея?
Гласът ми заглъхна. Може би Грегор го бе направил. Предположих, че той просто е използвал силата на погледа си да въздейства на майка ми, за да ми каже, че той е стар приятел в нощта, когато го срещнах. Но очевидно, също така беше взел от кръвта й.
— Трябва да говоря с Грегор — казах веднага. — Някой трябва да знае как да се свържа с него.
Менчерес отпусна ръце от раменете ми.
— Знаеш, че той иска това. Ще иска да направите размяна, теб срещу нея.