Обречена на ранен гроб [bg]

От вида на лицето му стана ясно, че Боунс се бореше с информацията. Тропнах с крак. Щом мога да ти вярвам, че си свалял момиче след момиче с Канел и само си пил от тях докато заспят, тогава по-добре сега да ми повярваш за Влад, помислих си е блясък в очите.

— Добре — каза най-накрая. — Вярвам ти и трябваше да попитам.

— Не мога да повярвам, че си помислил, че съм спала е Влад и си решил да не повдигаш въпроса.

— О, щях да го спомена, но не и преди да се разреши ситуацията е майка ти. — Гласът му беше груб. — Помислих, че си го направила, защото вярваше, че съм те напуснал и аз самият спя с много жени. Разбирах как би могло да се случи, но със сигурност нямаше да позволя да продължи.

Ето каква бе другата причина Боунс да предизвика Влад на двубой в нощта, когато ме взе от къщата на Цепеш. Той не просто искаше да съм далеч от Влад заради притеснението, че Влад може да ме пожертва в името на хората си, ако ни нападнеха гули.

— Дойде да ме вземеш, въпреки че мислеше, че ти изневерявам?

Боунс обхвана лицето ми е ръце.

— Ти ме измъкна от Ню Орлиънс, въпреки че вярваше, че съм те напуснал и съм те унижил е други жени. Това правят вампирите, котенце. Винаги идваме за това, което ни принадлежи, без значение какви са обстоятелствата.

Тъкмо си мислех, че никога не съм била по-щастлива да бъда вампир, когато смразяващ глас разцепи въздуха:

— Махни си ръцете от съпругата ми.

Цялото ми тяло се скова, докато се обръщах с неверие. Отворената врата зад мен ми даде ясна видимост към Грегор, който вървеше към нас.

Боунс застана между мен и приближаващия се вампир. По-скоро усетих, отколкото видях, Менчерес да идва бавно към нас.

— Не си добре дошъл тук, Похитителю на сънища — каза Менчерес е плашеща учтивост.

— Менчерес. — Грегор изви устните си в студена усмивка. — Помисли, че си спечелил, когато изтри паметта й и ме затвори през всичките тези години, но се провали. Всички вече знаят, че е Катрин сме свързани и нашите закони гласят, че на всички официални събирания, на които присъства единият от съпрузите, на другия не може да бъде отказан достъп.

Грегор беше прав. Всъщност защо не бях помислила за това? Защо няколкостотингодишният вампир до мен не беше помислил за това? По дяволите, къде беше едно от прочутите видения на Менчерес, когато наистина можеше да бъде полезно?

— Никога не са ме наричали е по-унизителна обида, от това да съм твоя жена — казах. — Къде е майка ми, Грегор?

Влад също се приближи. Между него и Менчерес, ако Грегор посмееше да нападне, щеше да бъде парализиран, после дълбоко изпържен до хрупкаво.

Това можеше да се окаже чудесно парти все пак.