Обречена на ранен гроб [bg]

— Би трябвало — каза той, а ледът бе по-топъл от гласа му. — Нека те представя на Малкълм Ънтар. Познаваш го е името Аполон.

Почти издърпах обратно ръката си от вялата хватка на мъжа, към който едва бях погледнала. Това ли беше гулът, който разпространяваше повечето слухове за мен?

Малкълм Ънтар, или Аполон, както се наричаше, беше с моята височина, ако бях боса. Имаше черна коса, която всеки можеше да види, че беше боядисана, и дори имаше един дълъг кичур увит около главата му по онзи начин, с който някои мъже се опитваха да заблудят останалите, че не са плешиви. Устоях на внезапен силен импулс да дръпна този кичур и да изкрещя ку-ку! към голото му теме отдолу. И все пак, тъй като току-що го бях оставила да стой там, след като бях хукнала да поздравя Влад, помислих, че това може би щеше да е прекалено.

Но някой неща не могат да се сдържат.

— Как сте? — попитах, давайки му много здраво ръкостискане.

Аполон ме пусна, сякаш да ме докосва беше отблъскващо. Имаше матови сини очи и тези гладки бебешки бузи изглеждаха странно е личността му. Някак си си помислих, че той трябва да е покрит е брадавици, защото ми напомняше на зла, тумбеста жаба.

— Ти си такава, каквато очаквах да бъдеш — каза той е презрително извиване на устните си. Изправих се до пълната си височина. С токчета бях с пет сантиметра по-висока от него. Никаквец като Аполон би мразил да бъде гледан отгоре от жена.

— Нека върна комплимента.

— Котенце — провлече Боунс.

Вярно, тази работа трябваше да е без хвърляне на камъни.

— Радвам се да се запознаем, Аполон, и се увери, че ще ми запазиш танц. Убедена съм, че си обул танцувалните си обувки.

Влад не направи опит да скрие смеха си. Менчерес ми хвърли един от онези погледи тип не си благоразумна, а Боунс ме гледаше сякаш искаше да ме удуши. Е, много жалко. Аполон се беше опитал да подстрекава хора да убият мен и други вампири, всичко основано на лъжи и параноя. Проклета да бъда, ако целуна задника му и кажа, че има вкус на бонбони.

Аполон мина покрай мен вонящ на гняв — ставах все по-добра в тази работа е миризмите — а аз сложих друга фалшива усмивка на лицето си, докато поздравявах следващия съмнителен доброжелател.