Обречена на ранен гроб [bg]

Нямах избор — бях замръзнала наполовина наведена, със свити колене, разтворени ръце и отворена в хищно ръмжене уста. Това, което беше по-лошо, бе, че не ми пукаше.

— Дай ми това.

Знаех, че беше моя глас, но не разпознавах свирепия му звук. Болката започна да се връща, онази ужасна болка, сякаш горях отвътре навън.

— Дай ми я!

Менчерес ме пусна. Осъзнах това, едва когато го видях да стой до Боунс, който бе взел друга торбичка пълна е червена течност от хладилника и отваряше края й отново. Този път Боунс размаза кръвта директно по устните ми.

— Искаш ли това? — попита той, като държеше торбичката под устата ми.

Облизах кръвта от устните си.

— Не. — Гневно ръмжене.

Тримата мъже се спогледаха. После Боунс въздъхна.

— Добре тогава. Ще опитаме по друг начин.

Той погълна съдържанието на торбичката. Гледах хипнотизирана през цялото време как мускулите на гърлото му работят. Когато най-накрая се приближи, болката бе достигнала точка на кипене и по лицето ми се стичаха сълзи.

— Моля те. Гори, гори!

Боунс поднесе китката си към устата ми. По-късно разбрах колко свирепо я бях разкъсала, но в този момент, всичко, което знаех, бе охлаждащото облекчение на болката. Този прекрасен вкус, който течеше надолу по гърлото ми. Как цялото ми тяло сякаш въздъхваше с блаженство, което усещах много близко до оргазъм.

— Знаеш, че това е нечувано — казваше Спейд. Гласът му звучеше от далече. Все още тръпнех в прелестен екстаз от изсмукването на последните няколко тънки струйки от китката на Боунс.

— За всичко си има първи път — отвърна Боунс. — Просто доказателство, че когато си мислиш, че знаеш всичко, не го знаеш. Чуй. Сърцето й вече спря.

Това привлече вниманието ми. Е, това и пресъхването на китката му, което може би допринесе да забележа отново обкръжението си.

— Мислиш ли, че ще остане спряло?

Всички се спогледаха. Накрая, със свиване на рамене, Боунс взе друга торбичка е кръв от хладилника и ми отговори, преди да я изпие.

— Смятам, че ще разберем.

Малкото, подсилено мазе всъщност беше затвор. Без прозорци, само една врата, която беше заключена от външната страна. Двойно легло до отсрещната стена. Няколко книги, нови и стари. Химикалка и хартия. И, естествено, хладилник.

Беше пълен е торбички кръв и, за моя изненада, бутилки вода. Боунс ми обясни, че ще ми помогнат да ме поддържат хидратирана, докато метаболизмът ми, излязъл извън контрол, изгаря всички хранителни съставки, получени от кръвта, без да задържа от тях, за да предотврати да изглеждам, ами, суха. Трябваше да пия вода през първата седмица и нещо. После, казаха ми, ще трябва да пия по чаша на ден от каквато и да била течност. Джин е тоник оглавяваше списъка ми.

Въздухът беше наситен с мирис на кръв. Стаята ухаеше също така и на Спейд, Боунс, Менчерес и всички, които са били там преди нас. Опитвах се да разпозная всички различни ухания, но беше трудно, като се има предвид ограничената ми компетентност.