Обречена на ранен гроб [bg]

— Да, ами, идва от практиката. Хайде, котенце, нека те изчистим.

Боунс отвори друга бутилка е вода и изля малко върху кърпа, после изтри брадичката и гърлото ми с нея. Оцвети се в червено, естествено, и той го направи още два пъти, преди да бъде удовлетворен. Нямаше огледала, така че не можех да проверя сама, пък и харесвах той да изпълнява тази задача по простата причина че ме докосваше. Ръцете му бяха толкова силни, но се отнасяше с мен е най-голяма нежност. Сякаш всичко по-грубо от милувка щеше да остави постоянна щета.

Друга миризма изпълни носа ми. Вдишах благоуханния аромат, учудена да разбера, че идва от мен.

Боунс също вдиша, очите му се изпълваха със зелено. Сега въздухът започна да се подправя с упоително съчетание от мускус, торена захар и подправки — уханието на Боунс, по-остро и по-силно.

— Можеш ли да помиришеш колко те желая?

Гласът му беше по-дълбок. Без онзи успокоителен оттенък, който беше използвал през последните няколко часа, докато се борех с неконтролируемия глад.

Поех си още един дълбок дъх, поглъщайки опияняващото съчетание на смесените ухания.

— Да.

Гласът ми беше също по-гърлен. Почти ниско мъркане, докато усещах кучешките зъби, които се бяха скрили, да растат отново. Друг глад премина през мен. Въпреки че не болеше, го чувствах толкова спешен, колкото и онзи преди него.

Седях на пода — как се озовах там, не ме питайте, стигнах до там е китката му в устата си, — когато страстта ме завладя. Накарах Боунс да легне върху малкото легло, обгръщайки с крака бедрата му.

— Чакай — каза той, като се протегна за нещо на пода.

Не исках. Вълна на чиста нужда ме направи сляпа за всичко друго. Разкъсах дрехите си и набързо свърших с панталоните му, когато извиках с безсилие към това, което открих, когато ръката ми го обгърна.

Боунс изсумтя развеселено:

— Казах ти да изчакаш, защото има причина. Пресуши ме, но не е притеснявай. Тук има много кръв.

Той извади още едно пакетче кръв от хладилника, който беше удобно близко до леглото, забелязах, и го изпи докато сваляше останалата част от дрехите си. Беше хубаво, че цялата тази течност потече към едно място, защото за няколкото секунди, колкото му отне да направи това, нуждата ми се беше превърнала в кипяща болка.

Боунс не си направи труда за предварителна игра. Той влезе в мен, веднага след като пресуши торбичката. Извиках и се преместих върху него. Думите започнаха да се изливат от устата ми. Какви бяха, нямах идея, но не можех да спра да говоря. Боунс седна, като хвана бедрата ми, смучеше гърдите ми, хапеше зърната ми и ме държеше, докато започваше да се движи по-бързо. Миризмата на страстта ни беше навсякъде около нас, еротично узряла и наситена. Чувствах се дрогирана от нея, но в същото време никога не се бях чувствала по-жива. Сякаш целият ми живот преди това се беше случил докато съм сияла. Всеки сантиметър от кожата ми беше свръхчувствителен, пращящ от страст и бръмчащ е вътрешно електричество сега, което никога преди не бях притежавала. Нарастваше с всяко ново докосване, изстрелвайки ме към кулминацията на удоволствие, което накара обкръжаващата ни среда да изчезне. Нямаше нищо друго, освен този момент и оргазма, ако подобна тривиална дума може да бъде използвана за описание на това, което ме разкъсваше и не се ограничаваше до слабините ми. То избуха навсякъде през мен.