Обречена на ранен гроб [bg]

Электронная книга - «Обречена на ранен гроб [bg]». Краткое содержание книги:

Откакто полувампирът Кат Кроуфийлд и немъртвият й любим Боунс са се срещнали, преди шест години, те са се били срещу свирепите немъртви и са се изправяли срещу отмъстителни Мастър вампир. Сега решават, че е време за почивка, но надеждите им за перфектната ваканция в Париж се провалят, когато Кат се събужда ужасена една нощ. Тя е получила видение за вампир, наречен Грегор, който е по-силен от Боунс и има връзка с нейното минало, за която дори и самата Кат не знае. Грегор вярва, че Кат е негова и не би се спрял пред нищо, за да я получи. Когато битката между вампира, който я преследва в кошмарите й и този, който държи сърцето й започва, само Кат може да разруши захвата на Грегор върху нея. Тя ще се нуждае от всички сили, които може да призове, за да сломи най-лошия вампир, срещу който някога се е изправяла… Дори ако тези сили я докарат до ранен гроб.

Перейти на страницу:

Не бях единственият познат на света хибрид, но явно бях единственият, който е бил превърнат във вампир. Никой не знаеше колко дълго ще ми се отразява типичната слабост на младия вампир към зората. Можех да правя цигански колелета по изгрев-слънце след седмица… или можеше да ми отнеме година.

Петата нощ беше дебютантското ми тържество. Не бях в настроение да стоя там, да се усмихвам и да поздравявам куп хора, които може би са викали за главата ми скоро, но това щях да правя. Ако щеше да предотврати повече напрежение между вампири и гули, както и да вдигне шансовете ми за връщане на майка ми, щях да го правя и гола, ако се наложеше. След като това беше официално немъртво събиране, щеше да има храна — всякакъв вид — напитки, танци и веселие, докато тези с власт обмисляха дали да изколят половината хора около тях.

С други думи, като гимназиален бал.

Тъкмо бях приключила със сушенето на косата си, когато чух входната врата на долния етаж да се затръшва, след това бързи крачки по стълбите. Боунс се беше върнал. Беше излязъл да ми вземе рокля, тъй като, по каквато и да е причина, не смяташе, че има нещо в къщата, което да е достатъчно добро. Той мина през вратата с калъф за дрехи в ръка.

— Точно навреме — казах. — Тъкмо щях да накъдря косата си. И така, нека видим роклята.

Боунс разкопча калъфа, за да разкрие дълга черна рокля, с тънки презрамки, стесняваща се към неподчертана талия, но със закрепени кристали в тъканта около корсажа. От кройката можех да кажа, че тези камъчета щяха да очертават гърдите ми и дори в слабо осветената стая, те блестяха и излъчваха заслепяващи цветове.

— Красива е — казах, после се усмихнах криво. — Макар че не мога да нося сутиен с нея. Сигурна съм, че е било неволно от твоя страна.

Той се ухили.

— Естествено.

Наистина беше красива рокля. Семпла, готическа и все пак блестяща. Много подходяща за вампирско дебютантско тържество.

— Чудесно ще отива на кучешките ми зъби — казах, като се опитвах с несериозност да прикрия нервността си. И въпреки това, можех да я подуша върху себе си. Беше ужасно сладка, като презряла праскова. Само ако имаше начин вместо това да прикрия напрежението си с тоалетна вода от месингови топки.

Боунс целуна голото ми рамо, което беше лесно, тъй като все още бях само по хавлия.

— Всичко ще бъде наред, котенце.

Усмихнах се, като игнорирах присвиването на корема ми, който не се съгласи.

— Разбира се, че ще бъде.

Последния път, когато стоях до врата за прием на гостите, беше на погребението на Ранди. И този път беше почти толкова весело. Първо, разговорът ми с Боунс бе сведен почти до думите му Това са еди-кой си и еди-кой си. Еди-кой си и еди-кой си, мога ли да ви представя Кат, най-новия член на рода ми и аз стисках ръце с някой, който също толкова бързо би ме изпекъл върху горещи въглени.

Родни беше тук, с толкова мрачно лице, колкото се чувствах и аз. Той винеше себе си за това, че не е събудил майка ми, когато Грегор я е преследвал в съня й. Опитах се да кажа на Родни, че изобщо не е имало начин да е знаел какво се случва, но уверенията ми потъваха в глухите му уши.

Фабиан се носеше наоколо като прозрачен капитан, който докладваше когато свършеха питиетата или ордьоврите. Спейд и Иън отдадоха официалното си уважение. Около тридесет представяния по-късно, Анет беше следващата. Носеше рокля без презрамки, която изглеждаше сякаш се изливаше върху чувствената й фигура. Дълги черни ръкавици прибавяха стилна нотка към сексапила на роклята. До нея се чувствах като Керъл Топ.

Тя обви ръцете си около мен. Дръпнах се назад и замръзнах. Анет ме стисна веднъж и прошепна:

— Взе правилното решение — после ме пусна с усмивка. — Изглеждаш прекрасно, Кат. Изглежда наистина смъртта ти отива.

Не очаквах подобен топъл поздрав от нея.

— Благодаря — успях да кажа. — Чух, че този сезон е на мода.

Тя се засмя, в хихикането й имаше греховни нотки.

— Да се осмеля ли да се надявам, че изключителната ти хетеросексуалност е погребана заедно с пулса ти?

Ето това беше Анет, която познавах. Ненаситна акула, дегизирана като красива жена.

— Това не се е променило — казах й сухо. — Въпреки това е мило от твоя страна да попиташ.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?