Зовът на барабана [bg]

— О, но те ще умрат щастливи — каза друг глас, гласът на Иън. — Донесох ти кутията, лельо. — Той остави хирургическото сандъче до лакътя ми и го отвори.

Аз взех скъпоценната си синя бутилка с дестилиран алкохол и скалпела с право острие. Задържах острието над една купа и го полях с алкохол, като оглеждах тълпата за подходящи помощници. Доброволци нямаше да липсват; зрителите кипяха от потиснат смях и си шепнеха коментари. Прекъсната вечеря беше забравена заради вълнението от предстоящото.

Двама едри кочияши бяха извикани от кухнята, за да държат краката на пациента, а Андрю Макнийл и Фаркард Кембъл се самопредложиха да държат ръцете му. Младия Иън беше позициониран до мен, за да държи голям свещник за допълнителна светлина. Джейми зае мястото на главния анестезиолог до главата на пациента и държеше чаша, пълна с уиски, до отворената и хъркаща уста.

Проверих дали всичко необходимо и иглите за шиенето са готови, поех дълбоко дъх и кимнах на войниците си.

— Да действаме.

Пенисът на Майърс, смутен от вниманието, вече се беше скрил и надничаше срамежливо от храстите. Когато дългите крака на пациента бяха вдигнати и отворени, самият Одисей деликатно отмести торбестия скротум и хернията беше разкрита — гладка топка с големината на кокоше яйце, извивката ѝ беше тъмнолилава там, където се беше притискала към кожата на слабините.

— Господи! — каза някой от кочияшите и ококори очи при гледката. — Вярно е… той има три топки!

Колективно ахване и кикот се понесоха от зрителите, но аз бях твърде заета, за да поправям погрешните им впечатления. Обърсах внимателно перинеума с чист алкохол, потопих скалпела в течността, прокарах острието над пламъка на свещта за допълнителна стерилизация и направих бърз разрез.

Не голям, не дълбок. Само колкото да отворя кожата и да видя извивката на сияещото розово-сиво черво, което беше провиснало през разкъсания мускулен слой. Събра се кръв, тънка, тъмна струя, която започна да капе по одеялото.

Продължих разреза, потопих пръсти в купата с дезинфектант, после притиснах леко издутината нагоре. Майърс внезапно помръдна и едва не ме избута, и също така внезапно се успокои. Напрегна се отново, надигна хълбоци и асистентите ми за малко да изпуснат краката му.

— Събужда се! — извиках на Джейми над надигналите се тревожни викове. — Дай му още, бързо! — Всичките ми колебания относно употребата на алкохол като упойка се оказаха основателни, но вече беше късно.

Джейми стисна челюстта на Майърс, отвори устата му и изля уиски в нея. Майърс се задави, започна да плюе и да издава звуци като давещ се бизон, но явно достатъчно алкохол се разля по гърлото му, защото огромното тяло се успокои. Той притихна, мърморейки, и отново захърка задавено.

Бях успяла да задържа пръстите си на място; кървенето беше твърде силно, но поне мятането му не беше накарало червото да провисне отново. Взех чиста кърпа, накисната в бренди, и попих мястото. Да, вече виждах ръба на мускулния слой, Майърс беше кльощав и затова имаше само тънък слой жълта мазнина под кожата, която я разделяше от тъмночервените нишки отдолу.