![Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/1/zovt-na-barabana-bg-download.jpg)
Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
Той се усмихна дръзко.
— Доведе ме моят домакин, почитаемият господин Макнийл от Бара Медоус, от когото току-що закупих отличен чифт сиви коне. Като стана дума за това, и стадо диви коне не би могло да ме спре да дойда на тази вечеря, защото чух, че на нея ще присъства и ваша милост. — Очите му плъзнаха бавно по мен с разсеяността на колекционер, който разглежда рядко произведение на изкуството. — Може ли да отбележа, мадам, колко много ви отива този оттенък на зеленото?
— Предполагам, че не мога да ви спра.
— Да не говорим за ефекта от светлината на свещите по кожата ви. „Шията ти е кула от слонова кост — цитира той и прокара подмолно палец по дланта ми — очите ти са езера в Хешбон“.
— „Носът ти е Ливанската кула, която гледа към Дамаск“ — казах аз и погледнах красноречиво аристократично големия му хобот.
Той се засмя, но не ме пусна. Аз погледнах към Джокаста, която беше само на няколко метра от нас и като че ли бе потънала в разговор с новодошъл, но от опит знаех колко остър е слухът ѝ.
— На колко сте години? — попитах и присвих очи, опитвайки се да не издърпам ръката си неприлично рязко.
— Двайсет и пет, мадам — отвърна той, доста изненадан. Потупа с показалец бенката с форма на звезда до устата си.
— Да не би да изглеждам твърде неопитен?
— Не, просто исках да се уверя, че ще ви кажа истината, когато ви информирам, че вероятно съм на годините на майка ви!
Тази новина като че ли изобщо не го впечатли. Вместо това вдигна ръката ми към устните си и я целуна страстно.
— Очарован съм — ахна той. — Може ли да ви наричам маман?
Одисей стоеше зад Джокаста, тъмните му очи се взираха в гостите, които идваха по осветената алея от реката — а сега се наведе напред и прошепна нещо в ухото ѝ. Аз издърпах със сила ръката си от Уайли и потупах с нея иконома по рамото.
— Одисей — казах и се усмихнах очарователно на Уайли, — ще се погрижиш ли да настаниш господин Уайли до мен на вечерята?
— Разбира се, мадам. Ще се погрижа — увери ме той и отново се зае с наблюдението си.
Господин Уайли се поклони екстравагантно, изразявайки вечната си благодарност, и позволи на един лакей да го подкара към къщата. Аз му помахах любезно, като си мислех колко ще ми е приятно да го забода с вилица, когато му дойде времето.
Не знаех дали е резултат на късмет или на внимателно планиране, но се озовах между господин Уайли и квакера, господин Хъзбънд, като господин Хънтър — другият некелтскоговорящ — беше срещу мен. Ние образувахме малък английски остров сред морето от шотландци.
Джейми се бе появил в последния момент и сега беше настанен начело на масата, а Джокаста седеше от дясната му страна. За десети път се зачудих какво точно става. Не го изпусках от поглед, чиста вилица лежеше до чинията ми, готова за действие, но вече бяхме на третото ястие и знакът не идваше.
— Изненадан съм да науча, че джентълмен с вашите убеждения присъства на това събитие, господин Хъзбънд. Подобна фриволност не е ли оскърбителна за вас? — След като не успя да привлече вниманието ми по време на първите две ястия, Уайли сега се бе навел пред мен и поради това притискаше бедрото си в моето.
Хърмън Хъзбънд се усмихна.
— И квакерите трябва да ядат, приятелю Уайли. А и аз съм имал честта да се радвам на гостоприемството на госпожа Камерън неведнъж; дори не помислих да го откажа сега само защото тя го предлага и на други. — Той насочи вниманието си към мен и продължихме прекъснатия си разговор.
— Попитахте за регулаторите, госпожо Фрейзър? — Кимна към другата страна на масата. — Ще ви препоръчам да отправите въпросите си към господин Хънтър, защото ако регулаторите се радват на някакво водачество, то те го откриват в лицето на този джентълмен.
Господин Хънтър се поклони при комплимента. Висок човек, с едра челюст, той беше по-скромно облечен от повечето присъстващи, с изключение на квакера. Те пътуваха заедно, връщаха се от Уилмингтън към домовете си във вътрешността. Тъй като добре помнех предложението на губернатор Трайън, аз исках да науча възможно най-много в това отношение.
— Ние сме доста свободна група — каза той скромно и остави чашата с вино. — Всъщност не би трябвало да имам претенции към някакво звание; просто по една случайност земята ми е разположена така, че е удобно място за срещите ни.
— Аз пък чух, че регулаторите били най-обикновена сбирщина. — Уайли попи устните си със салфетката, като внимаваше да не отлепи изкуствената бенка. — Беззаконници, склонни към насилие срещу пълноправните представители на Короната.