Зовът на барабана [bg]

След час аз самата бях пияна, паднах жертва на десетките наздравици в моя чест. Успях да избягам за миг, като се извиних, че трябва да проверя пациента си и тръгнах по стълбите към гостната, в която лежеше.

Спрях в галерията, като се държах за перилата. Чувах жуженето на разговори и смях отдолу; партито още течеше, но се беше пръснало на малки групички из фоайето и салона. От тази гледна точка приличаха на медна пита, пухкави перуки на главите, фини рокли, подскачащи напред-назад по шестостенните плочки, жужащи над чаши, пълни с нектара на бренди и портър.

Ако Джейми бе искал разсейване, помислих си замаяно, то определено надминах очакванията му. Явно онова, което щеше да се случи, беше отложено. Но какво беше то и за колко време бе предотвратено? Поклатих глава, за да я проясня — с незначителен резултат — и тръгнах да видя пациента си.

Майърс още спеше дълбоко и блажено, дишаше бавно и памучните завеси на леглото потрепваха. Робинята Бети ми кимна усмихната.

— Той е добре, госпожо Клеър — прошепна тя. — Не можете да го събудите и с топ.

Нямаше нужда да проверявам пулса му; главата му бе извърната и виждах огромната вена на шията, трептеше бавно и стабилно, като удари на чук. Докоснах го и усетих кожата му хладна и влажна. Нямаше треска, нямаше признаци на шок. Цялата му огромна персона излъчваше спокойствие и благодат.

— Как е той? — Ако не бях толкова пияна, щях да се стресна. Но сега само се завъртях по оста си и видях, че Джейми стои зад мен.

— Добре е. Не можеш да го убиеш и с оръдие. Като теб е — казах и осъзнах, че се облягам на него, а ръцете му са на кръста ми. Зачервеното ми лице бе заровено в хладните гънки на ризата му. — Неразрушим.

Той ме целуна по главата и приглади назад няколко къдрици, които бяха избягали от прическата по време на операцията.

— Справи се добре, сасенак — прошепна ми. — Много добре, хубавице.

Миришеше на вино и восък, на билки и планинска вълна. Плъзнах ръка надолу и усетих извивките на задника му, гладък и свободен под килта. Той помръдна леко, бедрото му се притисна за миг към моето.

— Трябва ти чист въздух, сасенак, и трябва да поговорим. Можеш ли да го оставиш за малко?

Погледнах към леглото и хъркащия му обитател.

— Да. Стига Бети да остане при него, за да е сигурна, че няма да повърне в съня си и да се задави. — Погледнах към робинята, която изглеждаше изненадана, че изобщо я питам и кимна с готовност.

— Ще се срещнем при градината с билките и гледай да не паднеш по стълбите и да си строшиш врата, нали? — Вдигна брадичката ми, целуна ме бързо и дълбоко, и ме остави замаяна — някак едновременно по-трезва и по-пияна от преди.