Синовете на Спарта [bg]

— Не можем да защитаваме толкова много хора — каза Менон, без да го е грижа, че от тълпата го чуват. — Ако сме сами, ще можем за седмица да се отдалечим достатъчно, така че персийският цар да не може да ни настигне. Като запазваш тези десет хиляди души, ти обричаш на смърт всички ни.

Клеарх пристъпи към тесалиеца и попита:

— По време на война как да отговоря на човек, който подронва духа?

— Ти беше избраният водач на Кир, който лежи обезглавен в равнината зад нас. Да не би боговете да са казали, че ще ни водиш винаги, Клеарх? Да не би защото си един от любимите им спартанци? Аз казвам да изберем нов водач. Предлагам себе си — и ще взема само най-бързите и най-здравите от обоза. Не ми мърморете! — Последното беше предназначено за онези, които изразяваха несъгласието си. — Клеарх ни даде избор между това да изоставим някои, или смърт за всеки мъж, жена и дете.

— Подценяваш ни — каза Клеарх. — Но ако искате, може и да гласуваме. Ако сте недоволни от мен като водач.

Менон се огледа бързо и от гневните изражения на командирите веднага разбра какъв ще е изходът от гласуването.

— Не — отвърна той. — Ти още не си готов да слушаш. Няма да бъда онзи, който се оплаква по време на война, както казваш. Играй си на герой, спартанецо. Покажи мъдростта и преценката, която ни доведе дотам да последваме Кир в тази пустиня, заобиколени от врагове. Казвам ти, всички ще ни избият заради теб.

Проксен сложи тежката си ръка през раменете на Менон и промърмори нещо в ухото му. Менон се отърси с ругатня и се отдели от групата, като взе един мях, за да го напълни с вода от реката. Зяпачите се разделиха пред него, като се споглеждаха.

Клеарх го гледаше как се отдалечава, след което се обърна към останалите, сякаш Менон не беше казал нито дума.

— Според последната карта, която видях, река Запатас се намира на север, на два или три дни път. Онези хълмове в далечината са зелени и там, където има вода, би трябвало да има и животни и птици за ловуване. Ще изядем впрегатните животни и ще оставим последните каруци. Предполагам, че нашите момчета няма да имат проблем с лова на пустинни дропли. Достатъчно е няколко добри стрелци просто да следват птиците. Те не могат да летят надалече и се уморяват по-лесно от нас. Всеки ден ще пируваме! — Той се усмихна, но очите му си останаха студени. — Нещо по-важно, твърди се, че течението на реката е бързо. Бих искал да оставя поне едно такова препятствие зад себе си. Не мисля, че персийският цар просто ще ни остави да си отидем ей така, без бой.

— Колко път трябва да изминем, за да излезем от територията му? — попита Нет. Беше получил рана по време на сражението и бе привързал лявата си ръка към гърдите. От всички присъстващи изглеждаше най-непригоден за поход и Клеарх потисна мръщенето си при тази мисъл.