Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Синовете на Спарта [bg]
Синовете на Спарта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Синовете на Спарта [bg]

Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:

В Древния свят съществува една войска, от която се страхуват всички! 401 г. пр.н.е. Персийският цар Артаксеркс управлява империя, простираща се от Егейско море до Индия. Повече от петдесет милиона души са негови поданици. Властта му е абсолютна. Но синовете на Спарта изгарят от желание да играят играта на тронове… Сраженията обаче могат да се печелят — или губят — с един-единствен удар. Владетелите падат. И когато прахта от междуособицата се сляга, спартанците се озовават в сърцето на вражеска империя — без подкрепа, без храна и без вода. Далеч от дома, заобиколен от врагове, на младия Ксенофонт се пада да поведе десет хиляди мъже през непозната територия, гъмжаща от врагове. Основан на един от най-епичните разкази за приключения в историята, „Синовете на Спарта“ майсторски описва жестокостта, героизма и дивашките кръвопролития на Древния свят.
1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 149
Перейти на страницу:

— Ако ни оставят на мира, около две хиляди мили или към седем хиляди парасанги. Може да опитаме да стигнем до Царския път.

— Където цар Артаксеркс ще ни настигне по-лесно — промърмори Нет, макар че не изглеждаше особено склонен да отстоява мнението си.

Клеарх го изгледа и продължи:

— Ако тръгнем на север, бихме могли да излезем от персийските земи за около месец и да преминем в ничия територия. Не ме е страх от планински племена и диваци, особено в сравнение с цялата персийска войска. Пустинята не е безкрайна, а има и реки. Ако ме оставите начело, ще ви поведа на север с най-доброто темпо, на което сме способни. Накрая ще сме кожа и кости, но вярвам, че ще успеем.

— Около месец, но с темпото на войниците — каза Проксен. — В лагера обаче има старици и деца. Колко бързо можем да вървим с тях?

— Значи си съгласен с Менон? — гневно отвърна Клеарх. — Ще оставиш гърци да бъдат изнасилвани и избивани от крещящи перси? Виждал ли си някога разгромяване на войска, Проксене? Нет? Някой? Аз съм виждал. Виждал съм как се опустошава и опожарява голям град. Лично дадох заповедта за това.

Стисна устни и млъкна, дишаше тежко. Бавно разпусна десния си юмрук и се насили да се усмихне.

— Е, не можем да променим миналото. Можем само да защитим тези хора, които ни се довериха да ги запазим живи. Можем да изпратим неколцина конници да държат врага под око и ще избягваме битка колкото се може по-дълго. Ако те видят, че възнамеряваме да напуснем земите им, може и да ни оставят да го направим.

— Сам не си вярваш — уморено рече Нет.

Клеарх поклати глава.

— Прав си. Мисля, че ще ни се наложи да се бием поне веднъж. Царят има прекалено много енергични млади военачалници — и един стар и тлъст, — които искат да заковат кожите ни по стените си. Но в същото време видях качеството на мъжете, които са с нас. Вчера те нямаха равни на себе си в персийските редици. Карето ни мина през полковете на прехвалените Безсмъртни. Направо ги изкормихме. Сега те ще са предпазливи с нас. И с пълно основание.

Изведнъж настъпи суматоха и всички се обърнаха като ловджийски кучета, уловили следа. Сърцето на Палакис се разтуптя уплашено, когато Клеарх започна да дава заповеди с напълно различен глас. Той вече не беше сърдитият, но добър водач. Тонът му не търпеше възражения и той изкомандва останалите да се втурнат към позициите си. Всички вадеха мечовете си в движение. Палакис се изправи на пръсти да види какво става, но всички около нея направиха същото, а тя не беше особено висока и виждаше единствено гърбовете на другите. Усети върху бедрото си ръката на някакъв мъж, който я беше гледал намръщено минути по-рано, плесна я силно и влезе по-навътре в тълпата, без да поглежда назад. Само ден по-рано подобен човек никога не би се осмелил да я докосне. Арогантността му й показа, че звездата й е паднала, и това я уплаши. Реши, че трябва да си намери нож. Може би Клеарх щеше да й даде копие.

Докато си пробиваше път през тълпата, почти изпадна в паника при мисълта, че са нападнати. Вместо това видя трима конници да приближават строените гръцки хоплити, заели позиции пред множеството. Беше прекалено далече, за да чуе какво казват, но видя, че вдигат ръце, за да покажат, че са невъоръжени. Значи бяха дошли да преговарят. Не се осмеляваше да се надява на подобно нещо след ужасите в лагера. Персите можеха да бъдат мили към хората, които обичаха, и невероятно жестоки към онези, които смятаха за роби или врагове. Всички чужденци попадаха извън техните касти, така че и най-пропадналият просяк в Персеполис се смяташе за неин господар или най-малкото за равен на всеки грък. Палакис се запита дали Клеарх разбира начина им на мислене.

Доскорошното й положение все още имаше известна тежест, така че стълпилите се гърци й направиха път да излезе напред. Клеарх беше излязъл пред карето и се усмихваше на конниците, сякаш не бяха смъртните врагове, с които се бяха сражавали предишния ден. Как беше възможно Кир да е мъртъв? Как можеше да не е тук с цялата си младост и величие, с плановете си за една преродена Персия? Той я беше вдъхновявал десетки пъти с мечтите си, а ето че сега те бяха отминали и тя беше сама. Усети как сълзите й потичат.

Клеарх погледна нагоре към Тисаферн. Персиецът беше яхнал чудесен бял кон и се усмихваше криво, сякаш двамата не се бяха опитвали да се убият един друг предишния ден.

1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)