Синовете на Спарта [bg]

Клеарх поклати глава.

— Прав си. Мисля, че ще ни се наложи да се бием поне веднъж. Царят има прекалено много енергични млади военачалници — и един стар и тлъст, — които искат да заковат кожите ни по стените си. Но в същото време видях качеството на мъжете, които са с нас. Вчера те нямаха равни на себе си в персийските редици. Карето ни мина през полковете на прехвалените Безсмъртни. Направо ги изкормихме. Сега те ще са предпазливи с нас. И с пълно основание.

Изведнъж настъпи суматоха и всички се обърнаха като ловджийски кучета, уловили следа. Сърцето на Палакис се разтуптя уплашено, когато Клеарх започна да дава заповеди с напълно различен глас. Той вече не беше сърдитият, но добър водач. Тонът му не търпеше възражения и той изкомандва останалите да се втурнат към позициите си. Всички вадеха мечовете си в движение. Палакис се изправи на пръсти да види какво става, но всички около нея направиха същото, а тя не беше особено висока и виждаше единствено гърбовете на другите. Усети върху бедрото си ръката на някакъв мъж, който я беше гледал намръщено минути по-рано, плесна я силно и влезе по-навътре в тълпата, без да поглежда назад. Само ден по-рано подобен човек никога не би се осмелил да я докосне. Арогантността му й показа, че звездата й е паднала, и това я уплаши. Реши, че трябва да си намери нож. Може би Клеарх щеше да й даде копие.

Докато си пробиваше път през тълпата, почти изпадна в паника при мисълта, че са нападнати. Вместо това видя трима конници да приближават строените гръцки хоплити, заели позиции пред множеството. Беше прекалено далече, за да чуе какво казват, но видя, че вдигат ръце, за да покажат, че са невъоръжени. Значи бяха дошли да преговарят. Не се осмеляваше да се надява на подобно нещо след ужасите в лагера. Персите можеха да бъдат мили към хората, които обичаха, и невероятно жестоки към онези, които смятаха за роби или врагове. Всички чужденци попадаха извън техните касти, така че и най-пропадналият просяк в Персеполис се смяташе за неин господар или най-малкото за равен на всеки грък. Палакис се запита дали Клеарх разбира начина им на мислене.

Доскорошното й положение все още имаше известна тежест, така че стълпилите се гърци й направиха път да излезе напред. Клеарх беше излязъл пред карето и се усмихваше на конниците, сякаш не бяха смъртните врагове, с които се бяха сражавали предишния ден. Как беше възможно Кир да е мъртъв? Как можеше да не е тук с цялата си младост и величие, с плановете си за една преродена Персия? Той я беше вдъхновявал десетки пъти с мечтите си, а ето че сега те бяха отминали и тя беше сама. Усети как сълзите й потичат.