![Синовете на Спарта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/8/sinovete-na-sparta-bg-download.jpg)
Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
— Не — твърдо заяви Проксен. — Не бих изпълнил подобна заповед. Не искам да чувам плача на тези деца в последните си мигове. Ти самият не би ги изоставил.
— Менон обаче би го направил — промърмори Клеарх, поглеждайки към тълпата. Отново видя Палакис в множеството — привлече погледа му, докато се плъзгаше по лицата на непознатите.
— Ти не си Менон — отвърна Проксен. — Ти си по-добър. Довечера ще дойда с теб. Ако са намислили предателство, ще отнеса тлъстия глупак със себе си.
— Рисковано е — каза Клеарх. Взе решение и ужасното напрежение, което изпитваше, изчезна. — Добре, Проксене. До теб съм, каквото и да става.
— От друга страна, можем просто да избягаме. Открит съм и за тази идея.
Двамата погледнаха към тълпата, в която имаше малки деца, старци, сакати и хора, които се движеха бавно. Лагерът се беше придвижвал на каруци, откакто тръгнаха от Сарди. Ако побегнеха, нямаше да издържат и един ден.
— Как мислиш, ще има ли вино на преговорите? — попита Проксен.
Лицето на Клеарх видимо се проясни.
— Предполагам.
22
Клеарх се почеса по бузата — спусналата се струйка пот го сърбеше. Липсваха му ритуалите и ритъмът на истинския лагер. Когато персийските конници се бяха появили от сумрака, изглеждаше напълно логично да зарежат всичко, което не можеше веднага да потегли на колела или да побегне. Останалите волове обаче се мъкнеха толкова бавно, че можеха да бъдат настигнати от малко дете на муле, та какво оставаше за царските конници. Клеарх би предпочел да заповяда да ги заколят и нарежат, ако имаше лесен начин да носят месото. Все пак му липсваше простият ред на лагерното готвене. Липсваха му палатките и слугите, за които неговото удобство беше основен приоритет. Те бяха изчезнали, вероятно избити или поробени. Клеарх се надяваше да не е последното. Персите третираха зле робите и те рядко оставаха живи дълго. Лично той предпочиташе спартанския пример, при който робите бяха ценени и хранени добре. Клеарх имаше четирима илоти в редиците. Те гледаха на него почти като на баща. Подозираше, че го проклинат, когато ги караше да се упражняват или да тичат дълго по хълмовете, но те трябваше да са в добра форма. Носенето на екипировката му и пазенето на гърба му изискваха издръжливост и търпение.
Този ден не излезе да тича, тъй като се чувстваше натоварен с тежестта на решението. Някои от изоставилите лагера бяха взели храна със себе си. Други отидоха на лов за щрауси и дропли; трима се върнаха победоносно, помъкнали едър елен. По-трудно беше да се намерят достатъчно дърва за приготвянето на месото. Наложи се да задържат едно семейство, докато разбиваха каруцата им пред очите им, за да я изгорят. Клеарх погледна стареца, който продължаваше яростно да ругае и да прави неприлични жестове. Боговете бяха капризни, макар че едва ли точно сега беше времето да му се припомня това. Спартанецът се запита дали възмущението на човека не казва нещо особено за гърците, които можеха да вдигат юмруци към Съдбата и самите богове, или тези жестове просто означават, че някои от тях са глупаци.
Тази мисъл не му оправи настроението, макар че водачите, които щяха да се срещат с царя вечерта, получиха по едно хубаво парче еленско.
Новината за срещата бързо се разпространи из лагера и всички дванайсет най-старши се събраха да я обсъдят. Нямаше съмнение, че миризмата на печено месо също беше изиграла своята роля, но все пак Клеарх поздрави топло всички.
Менон пристигна последен — вкиснат и сприхав. Слънцето вече беше започнало да се спуска към хоризонта и Клеарх предположи, че тесалиецът не е хапвал нищо през целия ден. Менон го приближи с очевидна неохота и настроението му се потвърди още от първите думи, излезли от устата му.
— Още малко и ще ни накараш да коленичим пред теб. Виждам защо се погаждаше толкова добре с Кир, спартанецо. И ти си арогантен като него. Да се просна ли на земята пред теб? Ще достави ли това удоволствие на негово височество?
— Мисля, че е по-добре да останеш тук, Менон — отвърна Клеарх, без да обръща внимание на заяждането му. Намираше Менон за дребнав и свадлив, но хората му се бяха сражавали добре. Ако не се броеше неприязънта му към другите гърци, Менон всъщност си разбираше от работата.
Тесалиецът погледна Клеарх, после и останалите. Знаеше, че Проксен и Нет са първи дружки със спартанеца. Един-двама от останалите се бяха съгласили с него на четири очи, че смятат Клеарх за арогантен, но въпреки това сега го гледаха заедно с другите като външен човек.