Синовете на Спарта [bg]

Неколцина персийски конници влязоха в следващата пътека между палатките. Клеарх изстена, когато ги чу как викат какво са видели. Със сигурност щяха да обърнат при вида на богатството. Нападна ги, преди да се усетят, като отби меча на персиеца, който замахна към него. Войникът се принуди да пусне косата на жената, когато Клеарх съсече ръката му. Мъжът изпищя, но крясъкът му бързо секна.

Другата жена побягна в мрака, но тъмнокосата остана задъхана и с широко отворени очи, търкаше нервно китки.

— Господарят Кир ще те награди, задето ме спаси — каза тя.

Клеарх въздъхна. Вълната от мъка и гняв се надигна отново в него, заплашвайки да го удави.

— Не, няма — отвърна той.

Очите на жената се разшириха още повече и дъхът й секна. Тя отстъпи крачка назад и той протегна автоматично ръка към нея.

— Кажи ми името си, момиче. Аз съм Клеарх.

— Палакис — каза тя. Беше се извърнала леко, за да провери дали пътят е чист, и Клеарх разбра, че всеки момент ще побегне.

— Там има перси, Палакис. Няма да се отнесат добре с теб, ако им паднеш в ръцете. Разбираш ли ме? Върнах се за хората от обоза. Можеш да дойдеш с нас.

Гледаше я как се бори с желанието да избяга от окървавените ножове и ужасите наоколо. Спомни си, че я е виждал, облечена в полупрозрачни одеяния, които толкова разкриваха формите й, колкото и ги прикриваха. Сега, когато Кир не беше в лагера, Палакис носеше проста дреха, която се спускаше до бедрата й и беше пристегната в кръста. Краката й бяха обути в сандали, но нямаше накити или грим, ако не се броеше черната линия около очите й. Клеарх си помисли, че предпочита да я вижда в такъв вид, може би защото му напомняше за жените у дома.

Хората на Проксен и Менон продължаваха да претърсват всички палатки и да избиват персите, които се бяха опитали да се скрият в тях — жестока работа, пълна с приглушени писъци и звуци на борба. Клеарх видя как младата жена потрепери, когато погледът й се спря върху него.

— Можеш ли да ме спасиш, Клеарх? — попита тя.

Спартанецът знаеше много добре, че тя е жена, свикнала с манипулации. Молбата й беше проста, без очевидни преструвки и флиртуване. Може би именно затова беше била любовница на Кир. Това не правеше молбата й по-малко въздействаща.

— Ще опитам, господарке Палакис — отвърна той.

— Не съм благородница — веднага отвърна тя. — Аз съм… — И млъкна, неспособна да продължи.

Менон дотича при тях, погледна Палакис и не успя да скрие възхищението си, нито раздразнението си, когато се обърна към Клеарх.

— Извинявай, че те прекъсвам. Някои сме заети да прочистим лагера, ако не си забравил.

— Палакис, това е Менон — каза Клеарх. — Той е от Тесалия, северната част на Гърция. Говори се, че там предпочитали кози, ако ме разбираш.