Синовете на Спарта [bg]

— Не ти ли е поръчано да предадеш някакво съобщение? От царя? — прекъсна го Клеарх, на когото започна да му писва от злобата на персиеца. С удоволствие би гледал как Тисаферн гълта собствения си език и се дави до смърт, но щом не му се искаше да говори по същество, явно съобщението си заслужаваше да бъде чуто.

Тисаферн го изгледа студено, след което заговори, сякаш рецитираше нещо, което оставяше неприятен вкус по устните му.

— Цар Артаксеркс не изпитва враждебни чувства към онези, на които е плащал брат му. Той разбира, че вината е на предателя Кир. Царят видя с очите си храбростта на гърците на бойното поле. И кани водачите им да обсъдят как да се върнат у дома без повече кръвопролития и сражения.

— Ето — рече Клеарх. — Така е по-добре. Къде е лагерът на царя, господарю Тисаферн?

Използването на титлата не остана незабелязано от персиеца, но той въпреки това поклати глава.

— Войската е навсякъде около теб, спартанецо. Аз обаче засега няма да разкрия къде се намира моят цар. Кажи ми отговора си и ще му го предам. Ще се върна довечера, за да те упътя към царя.

— Приемам — отвърна Клеарх.

— Поканата е за всички гръцки водачи — каза Тисаферн, поглеждайки над Клеарх към строените войници и тълпата, която напрягаше слух да го чуе.

— Имам един-двама, които предпочитам да останат тук — каза Клеарх; мислеше си за Менон и поразиите, които можеше да направи, ако се изправи пред персийския цар.

— Клеарх, да не ме мислиш за някакъв персийски селянин? За наивник? Разпитах хора, които са дошли с вас от Сарди. С огън и желязо, докато не изпяха всичките си тайни. Знаем какви вреди е нанесъл Кир върху репутацията на царя във Византион, когато е взел пари, които не могат да бъдат върнати. Знаем с точност до последното зърно колко сте изхарчили, колко дължите, колко души се опитвате да защитите. Великият цар поиска да види гръцките пълководци, които нанесоха такива поражения на войските му вчера. — Персиецът се усмихна. — Е, аз предпочитам да ви видя изклани на място, но се подчинявам на царските заповеди. Така че ако не искаш да оскърбиш негово величество, ще дойдеш с Нет Стимфалеца, Менон от Тесалия, Проксен, Ксений от Аркадия, Созис от Сиракуза, Пасион от Мегара…

Клеарх вдигна ръка.

— Добре, Тисаферне. Аз ще дойда. Колкото до останалите, ще го обсъдим.

— Кой знае — каза Тисаферн. — Може би ще откажеш. Може би ще решиш да оскърбиш господаря ми за последен път. Очаквам с нетърпение да чуя отговора ти. До довечера, Клеарх.

Тримата конници се обърнаха едновременно и препуснаха, а Клеарх остана да ги гледа, докато не се превърнаха в точки на хоризонта. Изруга под нос и Проксен го чу и се засмя.

— Мислиш, че е капан ли?

— Нямам представа — призна Клеарх. — Възможно е. Братко, не знам какво да правя. Не искам да дам на Менон удоволствието да се разбира с него за каквото и да било, но истината е, че не виждам как можем да защитим тези хора на това място. Може би трябва да потегля още сега и да ги изоставя всичките.