Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
— Аз съм пълководец от двайсет години — каза Менон. — Доколкото знам, собствените ти ефори в Спарта се отрекоха от теб. Ти намери човек, готов да излива злато в гърлото ти, но това не те прави водач тук, независимо какво мислят тези глупаци. Какво, защото Кир е казал, че си такъв ли? Може би трябва да го изслушаме и сега? Е, Кир, вдигни ръка ако смяташ, че Клеарх трябва да ни управлява. Не? Нищо? Тогава аз сам ще решавам съдбата си, спартанецо — и съдбата на хората ми, които разчитат на мен.
— Ама ти наистина си бил много гаден кучи син — рече Проксен. — Клеарх ти дава възможност да се спасиш, Меноне. Ако бъдем предадени довечера. Наистина ли не го разбираш?
— Приятелят ти бил голям мислител — отвърна Менон. — Доколкото си заслужава. Чудя се какво ли са му предложили персите сутринта, когато дойдоха да говорят от името на Великия цар. Питам се дали Клеарх е споделил всичко, което са казали. Мълчи си, Проксене. Нямам ти абсолютно никакво доверие.
— Добре тогава! — рязко рече Клеарх. — Ела с нас. Мислех си, че ще си спестя мърморенето ти. Проксене, ти остани.
— В никакъв случай — тутакси отвърна Проксен. — Ще бъда до теб. — Тонът му не търпеше възражения, но Менон въпреки това заговори.
— Каквото и да сте намислили двамата, ще го разбера. Е, какво е? Проксен ще премести лагера, докато сме заети ли? Не, аз също предпочитам той да е до мен.
Клеарх откри, че е свил юмрук и мислено преценява, че трябва да направи две бързи крачки, за да просне тесалиеца в безсъзнание на земята. Перспективата му харесваше, но той си заповяда да овладее гнева си, както правеше от седемгодишен. Уроците на Спарта бяха сурови, но бяха направили волята му желязна. Затова се усмихна на Менон и кимна.
— Както кажеш. Ще влезем заедно в леговището на лъва. И ако той ни погълне, ще ми правиш компания, Меноне.
— Хубава реч произнесе — отвърна Менон и сви рамене. — Но няма да ме надхитриш. Гарантирам ти го.
Тисаферн се върна вечерта, малко след като слънцето се спусна в подземния свят. Завари дванайсетимата гръцки водачи да го чакат, свежи и отпочинали. Поради примирието не носеха копия и щитове, но всички бяха решили да задържат късите си мечове, а Клеарх носеше и кописа си на кръста отзад.
Хиляди се събраха да ги изпратят мълчаливо. Тисаферн погледна назад към множеството и се намръщи. Не изглеждаха сломени или уплашени. Той не можеше да разбере тези странни хора, които сякаш дори не разбираха, че са изгубили.
— Царят заповяда хората ви да останат тук, докато ви няма — високомерно каза персиецът. — Моят господар Артаксеркс ще гарантира живота им, докато са на това място, но не и ако мръднат от него. Ясно ли е?
Известно време Клеарх не отговори. Очите му изглеждаха неестествено ярки в здрача.
— Ясно — отвърна най-сетне. — Примирие, ако останем, война, ако тръгнем.
Каза го по начин, който прозвуча повече като заплаха, отколкото като потвърждение. Тисаферн извърна очи и подкара коня си.
Когато изминаха около трийсет стадия, мракът вече се беше спуснал.
— Още колко остава според теб? — попита Проксен на гръцки. — Краката ми се схванаха.
— Откъде да знам? — отвърна Клеарх. — Ако са се схванали, можем да потичаме.
— Накъде да тичаме? Не забравяйте, че съм ранен — каза Нет и кимна към превързаната си ръка.
— Как бихме могли да забравим? Непрекъснато го повтаряш — отвърна Менон и го изгледа кръвнишки.
— Това почти не може да се нарече рана. Получавал съм по-лоши от жена си — добави Проксен.
Нет внезапно ускори крачка, за да се отдели от тях; превръзките на ръката му се развяха.
Тисаферн се изуми, когато дванайсетимата гърци се затичаха, бутайки се един друг като момчета, решили да се надбягват. Известно време спринтираха, след което преминаха в тръс. Тисаферн чуваше смеха и ругатните им, докато тичаха.
Персиецът вдигна очи към небето и подкара коня си в тръс. Огньовете на царския лагер се появиха в падината между два хълма отпред; естествено, гърците ги видяха и започнаха да ги сочат. Вече не се нуждаеха от водачи. Ако не друго, крачката им се ускори и персите изостанаха.
Тисаферн усещаше върху себе си погледите на спътниците си — двама сериозни млади мъже, които досега не бяха виждали гърци. Гледаха го с очакване да им даде някакво обяснение, но той можеше единствено да свие рамене.
— Побъркани са — каза той, жегнат от погледите им. — Кой може да разбере подобни хора?
Тримата перси настигнаха гърците и ги задминаха преди да са стигнали покрайнините на лагера. Тисаферн с раздразнение откри, че се поти в топлата вечер. Гръцките пълководци се ухилиха, когато слугите дойдоха да поемат конете. Тисаферн се запита дали да не се преоблече преди да застане пред царя, но заповедта беше да се яви веднага. Зачуди се обаче дали Артаксеркс ги очаква да се появят толкова бързо.