Синовете на Спарта [bg]

Каза последното с растящ гняв, давайки на Менон да зърне частица от яростта, която изпитваше.

Менон се отдалечи мълчаливо, макар че изгледа Палакис, сякаш искаше да каже нещо. Тя гледаше как спартанецът дава заповеди на останалите и подобието на спокойствие се беше завърнало. Персийската конница беше прогонена, така че поне писъците бяха престанали. На тяхно място дойдоха звуците, които тя познаваше добре — лагерът се подготвяше за път. Пътеките между палатките се изпълниха с тичащи мъже и жени, подканвани от гръцките войници. За броени минути палатките се превърнаха в топове плат и пръти. Каруците бяха натоварени, но малко по-късно Проксен нареди повечето от тях да бъдат изоставени. Нямаха представа кога ще се появят следващите персийски конници. Надигна се плач, когато мъжете и жените от обоза бяха принудени да тръгнат, зарязвайки всичко, което имаха. В това нямаше справедливост. Някои семейства успяваха да задържат цялото си имущество, докато други оставаха с празни ръце.

Клеарх сякаш почти беше забравил Палакис, макар че тя стоеше до него увита в наметалото му. Младата жена се замоли за душата на Кир, която вече бе тръгнала по пътя към отвъдното. Той беше свестен мъж, третата любов в живота й. Помисли си за накитите, които й беше подарил, и дали ще й бъде позволено да ги задържи.

— Под твоя закрила ли съм, Клеарх? — попита тя.

Спартанецът се обърна към нея и видя страха й.

— Да — отвърна без никакво колебание. — Ако Менон или някой друг те тормози, кажи, че си служила на Кир и че си негова жена. Аз ще се застъпя за теб в негова чест, щом той не може да го направи. Кир ми беше приятел.

— Значи… ще бъда… твоя? — едва чуто попита тя.

Клеарх вече се беше обърнал, но спря и въздъхна.

— Палакис, ние сме едва десет хиляди мъже. Плюс горе-долу още толкова в лагера. Около нас в равнината и по хълмовете има стотици хиляди — прекалено много, за да бъдат преброени. Всички те са верни на персийския цар, който е наш заклет враг, разбираш ли? Човек, който вече много добре знае, че сме дошли чак от Сарди, за да вземем главата му.

— Мислиш, че ще умрем ли? — попита тя.

— Мисля… — Той видя страха в очите й и размисли. — О, Великият цар не е глупак. Той знае, че сме наемници. Може пък да реши да купи услугите ни, а? Не, исках да кажа… тревогите ти са напразни. Палакис, аз имам две дъщери, горе-долу на твоята възраст. Това променя мъжа, ако ме разбираш. Превръща го от млад глупак в мъдър човек, обичан от всички, с които се срещне. С изключение на Менон, както може би си забелязала. Той е човек, изяждан от собствения си гняв. Не мога да харесвам такива като него.

— Мога ли да ида в палатката си, за да проверя дали накитите ми са все още там?

Клеарх привика един минаващ спартанец и му нареди:

— Иди с господарката Палакис. Защитавай я с живота си.